Адвокат по Европейско право във Варна

Европейско право

гр. Варна, Адвокат Юлия Данова

Историята на Европейския съюз започва с три международни договора. С първия от тях (1951) се учредява Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), която обединява тежката индустрия и военната промишленост на Франция, Италия, Федерална република Германия, Белгия, Холандия и Люксембург. С останалите два договора (1957) се учредяват съответно Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ). Това поставя началото на единен европейски пазар и обща ядрена енергетика. С договора за сливане изпълнителните органи на трите общности (1965) започва формирането на единна Европейска общност (1967). Присъединяват се Дания, Ирландия и Великобритания (1973). Създава се европейската валутна система (1978) с фиксирани курсове и обща валутна единица (ЕКЮ). Присъединява се Гърция (1981). Присъединяват се Испания и Португалия (1986) и се приема Единен европейски акт, който ускорява формирането на единен пазар и укрепва Европейската общност. С обединяването на Германия се присъединява и нейната източна част (1990). Договорът за Европейски съюз от Маастрихт (1992) установява икономически и валутен съюз, обща политика във външните работи и сигурността, и сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи. Присъединяват се Австрия, Финландия и Швеция (1995) и се подписва Шенгенското споразумение за премахване на контрола по вътрешните граници в ЕС. Договорът за Европа от Амстердам (1997) увеличава правомощията на ЕС и задълбочава интеграцията между страните-членки. Еврото влиза в обръщение (2002). Присъединяват се Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чехия (2004). Претърпява неуспех опитът да се приеме „Европейска конституция“. Присъединяват се България и Румъния (2007). Договорът за реформи от Лисабон утвърждава международната правосубектност на ЕС и установява неговото съвременно институционално устройство (2009).

Европейският съюз е последица от т.н. „европейска интеграция“, по силата на която страните-членки прехвърлят части от своя суверенитет в безпрецедентна система от общи наддържавни институции. Парламентарната асамблея на ЕС (представители на европейските народи) приема съвместно със Съвета на ЕС и след предложение на Европейската комисия законите и годишния бюджет; избира Европейския омбудсман и разпуска при необходимост Европейската комисия. Европейският съвет (министър-председателите на страните-членки или президентите им с изпълнителни правомощия) формулира политиката на ЕС и осигурява единство между страните-членки. Съветът на министрите (по един ресорен министър от всяка страна-членка) приема съвместно с Парламентарната асамблея и след предложение на Европейската комисия законите и годишния бюджет. Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи, сигурността и отбраната (позицията е учредена с Лисабонския договор) представлява ЕС на международно ниво и председателства Съвета на министрите при обсъждане на ресорен за него въпрос. Европейската комисия (одобрени от Европейския парламент представители на страните-членки) следи за спазване на общото европейско законодателство и за изпълнение на решенията, като осъществяват законодателна инициатива. Съдът на европейските общности (по един съдия от всяка страна-членка, подпомагани от генерални адвокати) следи за еднаквото тълкуване и прилагане на европейското законодателство от европейските институции и от страните-членки.

Международните договори, по силата на които се достига до възникването на Европейския съюз, придобиват известност като „първично право“ на ЕС. Със задълбочаване на европейската интеграция и с увеличаване правомощията на европейските институции постепенно започва да се генерира и т.н. „вторично право“ – актове на самите институции с обвързваща сила за страните-членки. Европейското право има примат и директен ефект в страните-членки, и измества националните законодателства, ако му противоречат. Регламентите, приемани от европейските институции, задължават страните-членки със силата на закон. Директивите задължават страните-членки с постигането на определен резултат, но не и със средствата за постигането му, които всяка страна ще избира съобразно своите вътрешни особености. Решенията се отнасят до конкретни лица и случаи, и действат като индивидуални административни актове. Препоръките и мненията нямат задължителна сила, а формулират консултативни становища на европейските институции по определен въпрос. Съдът на Европейския съюз съчетава международна, конституционна, административна и гражданска компетентност, които упражнява на всичките официални езици в ЕС. Към него действат три юрисдикции: Съд (за тълкуване на европейското право и за дела срещу нарушаване на това право от страна на европейските институции и страни-членки); Общ съд (за дела срещу действия и актове на европейските институции); Съд на публичната служба (за дела на европейски служители срещу европейските институции). Всяко човешко право, признато от европейското законодателство, може да бъде защитено пред Европейския съд по правата на човека, ако неговата закрила е отказана на национално ниво.

• консултиране упражняването на права в Европейския съюз
• водене на искове за нарушени човешки права пред ЕСПЧ
• водене на искове за нарушени права пред Съда на ЕС
• съдействие при разработване на европейски проекти
• правно консултиране на кандидати за еврофинансиране
• правно консултиране и администриране на европроекти