Адвокат облигационно право варна и област варна

 

Облигационното право изследва договорите и произтичащите от тях права и задължения. Договорът е съглашение между две или повече страни, които се съгласяват да уредят определени отношения помежду си. По силата на договора възниква една правна връзка между страните, която се състои от права и задължения; правото да се иска изпълнение на задължението и задължение да се удовлетвори правото. 

 

В случай, че едно договорно задължение не бъде изпълнено или бъде изпълнено лошо, правото по договора се накърнява и неговият носител придобива ново право – да търси обезщетение за понесените неблагоприятни последици. Облигационното право урежда размерите, до които може да се простре отговорността, както и условията за освобождаване от отговорност (възражение за неизпълнен договор, прихващане, погасяване по давност, опрощаване и други). Особен въпрос на облигационното право е извъндоговорната отговорност, която се поражда от непозволено увреждане (деликт), от произшествия, причинени заради вещи на отговорното лице и др. Залогът, ипотеката и поръчителството са правни възможности договарящите страни да гарантират допълнително своите интереси чрез уговарянето на съответни обезпечения. Съществуват правни възможности за прехвърляне на вземания (цесия), встъпване или заместване в дълг, заместване на един дълг с друг (новация) и други. 

 

В практиката и теорията се среща голямо разнообразие от договори, в зависимост от характера на урежданите отношения. Покупко-продажбата е класически пример за двустранен договор, при който едната страна се задължава да предостави определена вещ, а другата страна – да плати уговорената цена. Типични двустранни договори са наемът, заемът, влогът, изработката, поръчката. Многостранни са дружествените договори, тъй като при тях две или повече лица се съгласяват чрез съвместни усилия да преследват обща цел. Реален е например договорът за превоз – за неговото сключване е необходимо освен договарянето, също така и реалното качване на товара или пътниците в превозното средство. Консенсуален е договорът за наем, тъй като за сключването му е достатъчно постигането на съгласие. Типичен договор „с оглед на личността“ е поръчката за адвокатско съдействие, тъй като личността на конкретния юрист е от съществено значение. Поначало законът позволява страните да уреждат отношенията си свободно, стига да не нарушават закона и добрите нрави. Ето защо съществува и неизброимо количество от „ненаименувани договори“, които страните могат да сключват помежду си, удовлетворявайки своите потребности – стига да не нарушават закона и добрите нрави.