Обезщетението за безработица се изплаща на лица, които са загубили работата си и отговарят на определени условия. Ето основните изисквания и информация за получаването на обезщетение за безработица:
Условия за получаване на обезщетение:
Трябва да се регистрирате като безработен в Бюрото по труда в срок от 7 работни дни след прекратяване на трудовото правоотношение.
2. Социално осигуряване:
Трябва да сте осигурени за безработица най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди загубата на работата.
3. Осигурителен статус:
Трябва да сте били осигурени по трудово или служебно правоотношение, или самостоятелно осигуряващи се лица.
Документи за кандидатстване:
Размер на обезщетението:
• Продължителността на изплащане зависи от осигурителния стаж:
Процедура за кандидатстване:
Допълнителни условия:
Информация за лицата, които отиват да търсят работа в друга държава-членка на ЕС/ЕИП и Швейцария и които искат да запазят правото си на получаване на парично обезщетение за безработица, отпуснато по българското законодателство
За да бъде запазено правото на получаване на парично обезщетение за безработица, отпуснато по законодателството на Република България:
1. Преди заминаването си, лицето трябва да е регистрирано като търсещо работа в съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта (дирекция “Бюро по труда”) и да кандидатства за отпускане на парично обезщетение за безработица пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
2. Лицето трябва да остане на разположение на териториалното поделение на Агенцията по заетостта, най-малко в продължение на четири седмици, след датата на регистрация, както и да има право на парично обезщетение за безработица, за което да му е издадено разпореждане от териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
3. Преди подаване на заявление за “Запазване на правото за получаване на парично обезщетение за безработица, отпуснато по българското законодателство” лицето следва да прекрати регистрацията си в териториалното поделение на Агенцията по заетостта, както и да му бъде издадено разпореждане за прекратяване на паричното обезщетение за безработица от същата дата.
4. В случай, че лицето отговаря на условията за запазване правото на получаване на парично обезщетение за безработица, отпуснато по българското законодателство, Националният осигурителен институт му издава преносим документ U2 (“Запазване на правото на обезщетение за безработица”), в който е указан срокът, в който то следва да се регистрира като търсещо работа в службите по заетостта на държавата-членка, в която отива да търси работа. Този срок е седемдневен срок от датата, когато лицето е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на Република България. В случай, че срокът не се спази, обезщетението се дължи от датата на регистрация в службите по заетостта в съответната държава.
5. След заминаване и регистриране в службите по заетостта на държавата-членка, в която лицето е отишло да търси работа, то следва да е обект на процедурата за контрол, установена там и да спазва условията, установени от законодателството на тази държава-членка.
6. В случай, че лицето спазва контролните процедури и условията на законодателството на държавата-членка, в която е отишло да търси работа, то може да запази правото си на парично обезщетение за безработица за срок от три месеца от датата, на която лицето е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на Република България, при положение, че общата продължителност на паричното обезщетение за безработица не надхвърля общата продължителност на срока на обезщетенията, на които лицето е имало право съгласно законодателството на Република България.
7. Ако лицето се завърне в Република България при или преди изтичането на тримесечния срок и се постави отново на разположение на съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта (регистрира се като безработно) в седемдневен срок от датата, на която е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта в държавата, в която е отишло да търси работа, то ще продължи да има право на парично обезщетение за безработица съгласно законодателството на Република България за оставащия период.
8. Ако лицето не се завърне в Република България при или преди изтичането на тримесечния срок (т.е. не се постави на разположение на съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта), то загубва всички права на парични обезщетения за безработица, съгласно законодателството на Република България.
Информация относно правото на парично обезщетение за безработица на лица, работили по Националната програма "Асистенти на хора с увреждания"
Националната програма "Асистенти на хора с увреждания" е утвърдена от Министъра на труда и социалната политика на 25.02.2005 г. и е с период на действие от 1.03.2005 г. до 31.12.2006 г. включително. Един от принципите на програмата, съгласно т. 11 на раздел V - "Принципи на програмата", е гарантиране изплащането на месечно възнаграждение на включените в Програмата лица и всички задължителни доплащания по Кодекса на труда, дължимите от работодателя вноски за фонд "Пенсии", фонд "Трудова злополука и професионална болест", фонд "Общо заболяване и майчинство" и фонд "Безработица". Следователно, за разлика от работещите по Националната програма "От социални помощи към осигуряване на заетост", които са осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 изр. второ от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за всички осигурени социални рискове без риска безработица и нямат право на парично обезщетение за безработица, работещите по Националната програма "Асистенти на хора с увреждания" са осигурени за всички осигурени социални рискове, включително и риска безработица по чл. 4, ал. 1, т. 1, изр. първо от КСО. Същите имат право на парично обезщетение за безработица, ако за тях са изпълнени следните условия:
(1).Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168;
3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
(2) За придобиване право на парично обезщетение се зачита и времето:
1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане както и отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
4. зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
(3) Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт подадено по електронен път с квалифициран електронен подпис или с персонален идентификационен код в Националния осигурителен институт, или на хартиен носител в съответната дирекция „Бюро по труда".
(4) Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако: 1. заявлението е подадено в тримесечен срок от тази дата; 2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.
За повече информация и конкретни въпроси, свързани с вашия случай, можете да се консултирате с адвокат, служител в Бюро по труда или да посетите сайта на Националния осигурителен институт на България.
9010, Варна, ул. "Добротица" 3
Моб: +359 895 64 59 40
Сайт: advokatvarna.com
Ел.поща: iulia.danova@abv.bg