НОВИТЕ ПРОМЕНИ В ЗАПОВЕДНОТО ПРОИЗВОДСТВО

НОВИТЕ ПРОМЕНИ В ЗАПОВЕДНОТО ПРОИЗВОДСТВО

    Така обсъжданите промени в заповедното производство  са вече факт. Те са в сила от 24 декември 2019 г.

    Основните изменения са предимно в удължаване на сроковете.

   Срокът на всеки длъжник  да плати след издадена заповед за изпълнение вече ене две седмици, а  един месец. Срокът за възражение срещу Заповедта е вече един месец, като ако възражението е неоснователно длъжникът може да понесе разноски дори в по-висок размер от този в заповедта. Един месец  е и срокът за обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение (чл. 419).

    Удължава се срокът от една, на две седмици, за обжалване на действията на съдебния изпълнител (чл. 436 ГПК).

    Заявленията за издаване на заповеди за изпълнение срещу потребител – се подават до районния съд по настоящият му адрес. За всички останали длъжници остава старата подсъдност – по постоянен адрес или седалище.

   Всички заявителите са длъжни да прилагат договора, от който произтича вземането им, заедно с приложенията и общите условия, ако искат да им бъде издадена заповед по чл. 410 ГПК срещу потребител, като съдът има право да откаже да издаде заповед.

    Когато банките, поискат  издаване на заповед по чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните им книги, ще трябва да представят и „документа, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия“.

    Освен, че заповедта за изпълнение трябва да бъде връчена при условията на закона е  добавено и изискването връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението“, за да укаже на зявителя , че може да подаде иск за своето вземане.

   Нови са и правилата за спиране на принудителното изпълнение на заповедта, когато е издадена срещу потребител. ГПК вече предвижда, че обезпечението, което внася длъжникът – потребител, за да го постигне, е до една трета от вземането. За всички длъжници отпада изискването искането за спиране на изпълнението да е направено в срока за възражение.

    Съдът, постановил незабавното изпълнение, ще може да го спре и без да е необходимо обезпечение, когато е направено искане за това, подкрепено с писмени доказателства.