Шофиране в пияно състояние и нейната наказуемост

Чл.343б, ал.1 НК ‘‘Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева.‘‘

 Ал.2 ‘‘Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.‘‘

Наказателният кодекс както и в други нормативни актове не е дадено определение на понятието пияно състояние.  Пияно състояние по смисъла на Наказателния кодекс е налице, когато водачът поради употреба на алкохол изпаднал в състояние на непригодност правилно и безопасно да управлява моторното превозно средство. Законът има предвид не какво да е състояние на непригодност поради употреба на някакви вещества, а пияно състояние в следствие употреба на алкохол.

Според преобладаващото мнение в медицинската наука водачът е в пияно състояние когато по време на произшествието в кръвта му има алкохолно съдържание не по-малко от 0,5 процента. Пленумът възприема становището, че при наличността на такава алкохолна концентрация макар и да не е свързана с външни прояви на отиване психофизиологическото състояние на водач е повлияно и той не е пригоден да управлява безопасно моторното превозно средство.

В Наказателния кодекс не е посочено, че пияното състояние не се отнася само за водачи на моторни превозни средства понеже в този текст са отразени основните елементи на състава на извършеното престъпление. Правилно е да се приеме, че  пияното състояние се отнася и до субектите на престъпленията по транспорта тоест и до служителите и работниците по транспорта, когато осъществяват своята дейност по експлоатацията или по ремонта и допуснат нарушения на правилата за експлоатация или изискване за добро качество на ремонта.

При виновно причиняване на съставомерни последици пианото състояние на дееца е достатъчно за да се квалифицира деянието като престъпление по Наказателния кодекс. Не се изисква да е налице причинна връзка между пияното състояние на дееца и допуснатите от него нарушения на правилата за движение или експлоатация  или на на изискванията за добро качество на ремонта тоест да са резултат на пияното състояние.  Затова не е необходимо да се доказва такава причинна връзка.

 При наличието на пияно състояние нарушение на правилата за движение, ако не са налице съставомерни последици и причинна връзка между нарушенията на правилата за движение и последиците, деецът ще носи административнонаказателна,  а не наказателна отговорност. Деецът носи повишена наказателна отговорност и когато е в пияно състояние и не той лично управлява моторното превозно средство, а го е преотстъпил на друго неправоспособно или употребило алкохол лице и това лице допусне нарушение на правилата за движение и причини съставомерни последици. И тук не може да се търси причинна връзка между пияното състояние на дееца и нарушението на правилата за движение, изразило се в преотстъпване на превозното средство на неправоспособно или употребил алкохол лице. Нарушенията на забраната да се преотстъпва управлението на моторно превозно средство на неправоспособно или употребило алкохол лице при положение, че поелият управлението на моторното превозно средство виновно причинени съставомерни последици, е достатъчно основание  за отговорност на преотстъпващия.

Преотстъпващят  от управлението на моторното превозно средство е длъжен да се убеди,  че лицето, на което преотстъпва управлението притежава свидетелство за управление и не употребил алкохол.

 Когато обаче при отстъпващият не е бил в пияно състояние макар причиняващият съставомерните  последици да е бил в пияно състояние, той няма да носи наказателна отговорност за извършване на престъпление по транспорта в пияно състояние защото той обективно не е бил в такова състояние.

Пияното състояние на дееца може да се установява с всички доказателствени средства - химическо изследване на алкохолната концентрация в кръвта и урината, с медицинска експертиза за алкохолната концентрация, когато не е направено химическо изследване, но има данни за поет алкохол свидетелски показания и друго.

 Пияното състояние може да се установи и само със свидетелски показания, ако не е възможно да се съберат други доказателства. В  тези случаи следва да се имат предвид някои особености на външното видимо състояние или прояви на деца,  като типичното смущение на говора, държане на тялото,  походка, адекватност към околната среда и явления  и други за да може да се направи положителен извод, че деецът действително е бил в пияно  състояние.