Трудова злополука

Трудова злополука

    Българският съд приема, че за да е налице трудова злополука то трябва да има наличие на внезапно увреждане на здравето, което да е причинило неработоспособност или смърт и да е станало по време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка друга работа, извършена в интерес на осигурителя или предприятието. При наличието на виновно поведение от страна на пострадалия, което е допринесло за вредоносния резултат, не се счита злополуката като трудова. За да се признае една злополука като трудова, трябва да има наличие на трудово правоотношение. Във връзка с професионалната болест, ВАС посочва, че най - същественото за нея е причинната връзка между увреждането и обичайните, неизбежно присъщи и съпътстващи дадената работа вреди и условия на труд.

    За да се установи неработоспособността, както и причинната връзка между нея и конкретната злополука, трябват болничен лист за временна неработоспособност, експертно решение от ТЕЛК и НЕЛК за трайна неработоспособност.

   При смърт, тя се установява от лекаря чрез съобщение за смърт, въз основа на което в рамките на 48 часа трябва да се издаде удостоверение за смърт, съответно от органите по гражданска организация.

  Работодателят има задължението в 3-дневен срок от настъпването на злополуката да подаде Декларация за трудова злополука пред определеното териториално поделение на НОИ. Зачита се за настъпване на злополуката деня, в който са се проявили последиците от нея. Не деня, в който се е случила самата злополука. Лицето, което е пострадало или неговите близки могат да подадат декларацията най- късно до една година от настъпването й, ако работодателят не извърши това в този 3-дневния срок.

   Следва, от длъжностно лице в НОИ , на база подадените документи, злополуката да бъде квалифицирана като трудова. При положение, че тя не бъде квалифицирана като такава пострадалото лице или неговите наследници имат право да обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.

    Според Кодекс на труда работодателят е длъжен да покрие разликата между претърпените от лицето действителни вреди и тези, които осигурителният орган е обезщетил.

     Работодателят обезщетява: разходи за лекарства и лечение; разликата между заплатата, която е получавало лицето до момента на настъпване на трудовата злополука, и обезщетението, което НОИ изплаща, неимуществените вреди се оценяват единствено от съд.

    Отговорността на работодателя се осъществява единствено по съдебен ред. Ако се обезщетяват вреди, настъпили  следствие на влошаване на състоянието, трябва да се подаде нов иск.