Приемане на наследство

Откриването на наследството поражда възможността за наследниците да получат наследственото имущество, оставено им от наследодателя. Наследниците, в полза на които е открито наследството, не встъпват веднага с откриване на наследството в имуществените права наследодателя. С факта на откриване на наследството наследниците се призовават само към наследство. За тях се поражда правото да получат наследството.

1. Действие по приемане на наследство

1.1. Общ случай на приемане на наследство

Съгласно чл. 48 от ЗН наследството се придобива с приемането му, а самото приемане произвежда действие от откриването на наследството. Приемането, направено под условие, за срок или за част от наследството, е недействително. Приемането е едностранен акт, с който лицето, което може да наследява, проявява намерение да придобие наследството. То може да бъде изрично - по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН , или мълчаливо - чл. 49, ал. 2 ЗН. Правото за приемане на наследството се погасява с изтичане на петгодишна давност от откриването му - чл. 50 ЗН. А щом срокът е давностен, само изтичането на петгодишния период от време от откриване на наследството не погасява правото на наследника да приеме откритото в негова полза наследство. За погасяването му е необходимо още и позоваването на изтекла давност от страна на наследника, в чиято полза тя тече. Непозоваването на изтекла давност от сънаследника или наследника от следващия ред дава възможност на неприелия наследството в срока по чл. 50 и 91 ЗН да приеме същото и след изтичане на този срок.

До приемането на наследството лицето, което има право да наследява, може да управлява наследствените имущества и да упражнява владелчески искове за запазването им.

Когато лицето, което има право да наследява, е с неизвестно местожителство или макар местожителството му да е известно, но не е поело управлението на наследственото имущество, районният съдия, служебно или по искане на заинтересуваните, назначава управител на наследството. Управителят трябва да направи опис на наследственото имущество. Той предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения. За изпълнение на наследствените задължения, на заветите и за продажба на наследствените имоти той трябва да иска разрешение от районния съдия.

Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; в този случай приемането се вписва в особена за това книга. Приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество.

По искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Изявлението на наследника се вписва в особена за това книга.

За да се счете, че има мълчаливо приемане на наследството съгласно чл. 49, ал. 2 ЗН, необходими са такива действия на лицата, които имат право да наследяват, чрез които несъмнено се изразява намерението им да приемат наследството. Това са различни действия, като: извършване актове на разпореждане, продажба, дарение, отстъпване на наследствени права и пр. Съдът е задължен, при всеки конкретен случай, да преценява доколко извършените действия са израз на несъмнена воля за приемане на наследството (Решение № 54 от 3.V.1961 г. по гр. д. № 36/61 г., ОСГК).

Когато след приемането на наследството се открие завещание, което не е било известно, наследникът не е длъжен да удовлетвори заветите по него извън стойността на наследството или ако те накърняват неговата запазена част. В тези случаи наследникът може да иска намаляването и на заветите по други завещания.

В случай, че наследникът умре, преди да е приел наследството, всеки от неговите наследници може да приеме това наследство само ако приеме и наследството на своя наследодател; той може да се откаже от същото наследство, макар да е приел наследството на последния.

С приемането на наследство освен права наследниците, които са приели наследството, придобиват и задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.

1.2. Приемането на наследството по опис

Приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца. В правната теория и практика се приема ,че визираният в ч ЗН срок е „прекратителен", тъй като след неговото изтичане , приемането на наследството под един или друг начин, не може да бъде противопоставено на надареното лице или заветника в производство по чл. 30 ал.1 ЗН. Недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис. Наследникът е длъжен да посочи на районния съдия всички известни нему наследствени имоти, за да се впишат в описа, иначе губи изгодите, които са свързани с приемане на наследството по опис. Приемането по опис от един от наследниците ползува останалите, но то не лишава последните от правото да приемат наследството направо или да се откажат от него.

Наследникът, който е приел наследството по опис, управлява наследствените имущества, като е длъжен да полага грижа, каквато полага към собствените си работи. Той не може да отчуждава недвижимите имущества до пет години от приемането, а движимите - до три години освен с разрешение на районния съдия; в противен случай отговаря за задълженията на наследодателя неограничено. Наследникът дължи на кредиторите и заветниците сметка за управлението.

Когато наследството е прието по опис, всеки кредитор или заветник може да поиска районният съдия да определи реда и начина, по който наследникът ще плаща на кредиторите и заветниците. В случай че това не е направено, наследникът, който е приел наследството по опис, плаща на кредиторите и заветниците по реда, по който те предявяват пред него правата си. Кредиторите, които предявяват правата си, след като активът на наследството е изчерпан, имат обратен иск срещу заветниците. Искът трябва да бъде предявен в срок от три години от последното плащане.

3.3. Отношения с кредиторите

Кредиторите на наследството и заветниците могат в тримесечен срок от приемането му да искат отделяне на имуществото на наследодателя от имуществото на наследника. Това отделяне се извършва за недвижимите имоти чрез вписване в партидите на недвижимите имоти на наследодателя по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, а за движимостите - чрез молба до районния съдия, която се вписва в същия регистър, в който се вдписва и приемането на наследството.

Кредиторите на наследството и заветниците, които са искали отделянето, се предпочитат пред тия, които не са го поискали. Когато отделянето е поискано от кредиторите и заветниците, предпочитание имат първите.

Заветът на определена вещ се намалява съответно, когато останалото наследствено имущество не е достатъчно за изплащане на наследствените задължения.

Адвокат Юлия Данова

9010, Варна, ул. "Добротица" 3

Моб: +359 895 64 59 40

Сайт: advokatvarna.com

Ел.поща: iulia.danova@abv.bg