Правата на човека при осъществяване на правосъдието
Още в първите документи по ПЧ важността на тази категория права е била призната и на тях в исторически план и понастоящем винаги се е отделяло приоритетно място в общата листа на ПЧ. Осъществяването на правосъдието в новите случаи представлява интензивна намеса в личната сфера на конкретния индивид. Призоваването на едно лице в качеството на свидетел е достатъчно, за да наруши неговия динамичен стереотип и да създаде условия за ограничаване на някои от неговите права и възможности. Това в по-голяма степен важи за обвиняемите по наказателните дела, но е релевантно и за жертвите, а също така и за страните по гражданския процес. С оглед спецификата на правосъдието и правните задължения на лицата, ангажирани при неговото осъществяване, опасността от засягане или ограничаване на основните права е много голяма. Затова и тази сфера винаги се е нуждаела и получавала стриктна регламентация. С оглед постигането на необходимия баланс между интереса на правосъдието и правата и интересите на конкретния субект, още в Магна харта се съдържа регламент на основните ПЧ от групата на т.нар. съдебни права. Например правото на достъп до съд, на справедлив съдебен процес в рамките на разумен срок от независим и безпристрастен съд, правото на защита, правото на защита от произволен арест, презумпцията за невиновност и т.н. В съвременните инструменти по ПЧ тази регламентация е доусъвършенствана, допълнена. ЗПЧ при осъществяване на правосъдието се осъществява на няколко нива:
1. Защита на национално ниво
2. Защита на двустранна основа
3. Регионална защита
4. Защита на универсално ниво
ЗПЧ на двустранно ниво – съдържа се в двустранни договори, които се сключват между отделните държави: за екстрадиция, за трансфер на осъдени лица, за правна помощ по наказателни и граждански дела. Целта е да бъде подпомогнато осъществяването на правосъдието и едновременно с това да се предоставят допълнителни възможности за осъществяване на фундаменталните ПЧ. Тази защита има субсидиарен характер.
- Защита на регионално ниво – най-значимата след националната. Основен инструмент, който предвижда защитни механизми е ЕКПЧ – чл.6: Всяко лице при определяне на неговите права и задължения или при наличие на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.Там е закрепена презумпцията за невиновност. И други членове в Конвенцията охраняват ПЧ при осъществяване на правосъдието – чл. 7 забранява ретроактивното (обратното) действие на Наказателния закон. Със своята юриспруденция ЕСПЧ допълнително интерпретира и разширително тълкува текстовете на конвенцията и протоколите. Така ефективно брани фундаменталните права при осъществяване на наказателното правосъдие.
- Европейски правила за затворите – предвиждат стандарти, които трябва да бъде(ат спазвани по отношение на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода.
- Европейска конвенция против изтезанията
- Европейска конвенция за екстрадиция – многостранно съглашение.
- Европейска конвенция за трансфер на осъдените лица
- Европейска конвенция за компенсация на жертвите от насилствената престъпност.
Защита на универсално ниво – универсалните инструменти се ограничават с по-общи препоръки в области, които не са пряко обвързани с различни вътрешноправни решения. Повечето универсални инструменти препоръчват правосъдието да бъде дадено в разумен срок без да определят граници. Ограничават се в това да препоръчат правосъдието да се осъществява от независим и безпристрастен съд. Изискват достъп до съд.( Минималните стандарти на ООН са по-ниски от тези на Европа.