Погасителна давност на държавни вземания

Всяка година, почти всеки получава любезно писмо, с което му бива напомнено, че е време да заплати определена сума в полза на държавния или общински бюджет. Посочените снования за това са най-разнообразни: от местни данъци и такси (данък сгради, данък МПС, патентен данък, такса смет и пр.), до данък върху доходите на физическите лица, корпоративен данък и пр.

 

 Така начислените данъци не винаги биват заплатени, а задълженията се трупат и дължимите суми прогресивно се увеличават. Действително, и законодателството,  и приходните органи са предприели редица мерки за насърчаване на задължените лица да заплащат своите задължения доброволно и своевременно, като напр. намаление на задължението с определен процент ако се заплати до определена дата, или наведнъж, предвидени са и разплащателни планове за 2, 4 или повече вноски и прочие. Въпреки това обаче, хората не винаги имат възможност да заплатят задълженията си в рамките на установения период, започват да се трупат лихва, а неумолимо идва и следващата година и следващото данъчно събитие… Всичко това може да доведе до крайно неприятни последици, като образуване на изпълнително дело при публичен изпълнител, наложени запори, описи на имущество, дори и публична продан. Трябва да се има в предвид и, че дори при образуване на изпълнително дело на друго основание напр. непогасен кредит, задължения към Топлофикация, електродоставчици и др., държавата се счита за присъединен взискател по право.

Спасение все пак има. Действащото данъчно законодателство предвижда, че с изтичането на определен срок от време, през който държавата е бездействала за събиране на дължимите й суми, същите се погасяват по давност. Този давностен срок е 5 годишен и започва да тече от 01. Януари, следващ годината, през която задължението е трябвало да бъде заплатено т.е. давността за сумите, които е трябвало да бъдат платени през 2010г. започва от 01.01.2011г. и изтича на 01.01.2016г.С изтичането на този срок се погасява правото на държавата принудително да събира дължимите и вземания. Важно е да се знае, че срокът се счита прекъснат с всяко валидно изпълнително действие, предприето през този период.

 

Отписването на публични задължения става с подаването на нарочно искане до публичния изпълнител към съответната териториална дирекция на НАП. Публичният изпълнител е длъжен да се произнесе по постъпилото искане в 7 дневен срок. Непроизнасянето в този срок се счита за мълчалив отказ. Отказът на публичния изпълнител може да се обжалва пред директора на териториалната дирекция на НАП, който се произнася с решение.

 

В случай, че и директорът на съответната териториална дирекция на НАП откаже да уважи искането за отписване на публични задължения, това негово решение може да се обжалва пред съответния Административен съд. Обжалването става чрез директора, постановил отказа, който изпраща така постъпилата жалба в съда. Ако жалбата е основателна, съдът установява с решение, че давността е изтекла и публичното вземане не подлежи на принудително изпълнение. Със същото решение съдът дава задължителни указания на публичния изпълнител за отписване на погасеното по давност вземане. Решението на административния съд е окончателно и не подлежи на последващо обжалване.

 

Трябва да се знае и, че законът предвижда и 10 годишна абсолютна давност, с изтичането на която дължимите публични задължения се погасяват независимо от спирането и ли прекъсването на давността през този период.

 

Изложеното дотук цели да напомни, че данъкоплатците, че освен задължения, имат и права, които следва да упражняват и защитават, за да избегнат ненужно и неоснователно накърняване на законните си интереси.