Понятието „вреда“ (което не е нормативно определено) следва да се тълкува в широк смисъл – като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. По този ред подлежат на обезщетяване всички вреди, за които е установено, че са в причинна връзка (резултат на) противоправното и виновно поведение на дееца.
За вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица юридическите лица, претърпели вреди, могат да реализират правата си по общия гражданско правен ред .
Обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на държавни органи.
Присъждането на обезщетение само по себе си съдържа морално удовлетворение – признаване, че действията на делинквентите са противоправни, и ангажиране отговорността им, респективно тази на възложителя на работата им, за причинените вреди, като размерът на паричната сума е за репариране на действително претърпените вреди и не бива да служи за обогатяване. „Справедливостта” до голяма степен отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди, а в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя към различен момент в зависимост от вида и характера на вредите.
Пример:Ищецът твърди, че с присъда са му били конфискувани овощна градина и апартамент. Въз основа на тази присъда държавата е завладяла конфискуваните имоти. Впоследствие обаче присъдата е била обезсилена. Затова търси доходите, които държавата е събрала от имотите му от момента на завладяването им.