Измама

Измама

    Измамата е престъпление срещу собствеността. Обект на посегателство при измамата са обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване и разпореждане с правото на собственост и с други имуществени права.

    Законът урежда два основни състава на измамата- активна измама и пасивна измама.

    При активната измама лице, което набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода от една до шест години.

    Субект на измамата може да бъде всяко наказателноотговорно лице.

    Предметът на измамата е комплексен. Това е:

• Лицето, което бива въвеждано в заблуждение. Това може да бъде само физическо лице.
• Имуществото, в което настъпва вреда. За съставомерността на деянието не е нужно да съществува и идентичност между изменения и ощетения. Вредата може да настъпи, както в имуществото на измаменото лице, така и в имуществото на друго лице. Поради това, ощетено лице може да бъде и юридическо лице.

    При активната измама изпълнителното деяние може да се осъществи в две форми:

• Възбуждане на заблуждение. Деецът създава невярна представа у пострадалия за определени факти и обстоятелства от действителността.
• Поддържане на заблуждение. Деецът се възползва от вече създадена от пострадалия заблуда като проявява активност за нейното потвърждение и запазване.

    Вследствие  от заблуждението измаменият извършва имуществено разпореждане, с което причинява имотна вреда. Измамата е резултатно престъпление. Престъпния резултат е причинената имотна вреда. Преди настъпването й е налице опит към измама.

    Измамата се извършва винаги с пряк умисъл. Освен това тя се извършва и с користна цел- деецът цели да набави за себе си или за другиго имотна облага. Имотната облага представлява благоприятно изменение с имуществен характер.

    При пасивната измама, който със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или други- имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

    Особеното при пасивната измама се състои в нейното изпълнително деяние. То може да се осъществи под три форми:

• Използване на създадено заблуждение

    Деецът се възползва от една вече създадена погрешна представа за факти и обстоятелства от действителността, с която се солидаризира. По този състав той не проявява активност за поддържането й.

• Използване не неопитността на пострадалия

    Деецът се възползва от липсата на практически опит и умения у пострадалия при извършване на имущественото разпореждане.

• Използване на неосведомеността на някого

    Деецът се възползва от липсата на достатъчно информация у пострадалия за правнорелевантни обстоятелства при извършване на разпореждането.

    Законът урежда и квалифицирани състави на измамата, свързани с особености на изпълнителното деяние, качеството на извършителя, особеностите на субекта и субективната страна и размера на причинената вреда.

    За измама наказанието е лишаване от свобода от една до осем години:

1. Ако деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което действа по поръка на властта;
2. Ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване;
3. Ако измамата е извършена от длъжностно лице или от пълномощник в кръга на неговата длъжност или пълномощие или от лице, което непосредствено извършва по занятие сделки с валута в наличност;
4. Ако е извършена повторно в немаловажни случаи;
5. Ако причинената вреда е в големи размери.

    В случаите на точки 4 и 5 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

    Когато измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

    Обикновената измама е по- леко наказуема, когато представлява маловажен случай.