Извънреден труд

Извънреден труд

    Извънредния труд е труд, който е извън вече установеното работно време. За полагането на извънредния труд е нужно да се издаде заповед от работодателя . Тя трябва да е съобщена най- малко 24 часа предварително на работниците и служителите и може да бъде писмена или устна.

   По принцип извънредният труд е забранен от Кодекса на труда. Допуска се само в определени случаи: за довършване на започната вече работа, която не може да се довърши в работно време; поради усилена сезонна работа; при извършване на работа, свързана с отбрана на страната; при възстановяване на електроснабдяване, водоснабдяване, канализация, съобщителни връзки, транспорт, медицинска помощ; при поправка на щети от бедствия.

    За една година положеният извънреден труд може да бъде 150 часа, не повече. Той се разпределя така: 30 часа през деня или 20 часа през нощта за един месец; 6 часа през деня или 4 часа през нощта за една седмица; 3 часа през деня или 2 часа през нощта за два последователни работни дни.

   За заплащането работникът уговаря процентно увеличение върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. При работа през работни дни е 50%. При работа през почивни дни е 75% и възможност за 24 часа почивка през следващата работна седмица. При работа в празнични дни е 100%.

   Извънреден труд не се полага от работници, които нямат навършили 18 години, бременни служителки или такива, които са в напреднал етап на лечение ин- витро, майки с деца до 6 години, майки, които се грижат за деца с увреждания ( или трябва да са се съгласили писмено), трудоустроени работници, работници, които продължават своето образование ( или отново да има писмено съгласие).

   В специална книга, работодателят е длъжен да записва положеният извънреден труд, която се отчита пред Инспекцията по труда.