ДЕЛБА

При наличието на съсобственост на даден имот често се налага да бъде извършена делба между съсобствениците. Съдебната делба е особено исково конституитивно производство, посредством което се установява и се осъществява принудително потестативното право делба като имуществената общност се прекратява. Правото на делба се обуславя от произтича и се обуславя от конкретна имуществена общност. Тази имуществена общност може да може да произтича от наследство, прекратяване на съпружеска общност или съсобственост.

Тя е двуфазно производство. Основна цел на първата фаза е да се провери и установи от съда правото на делба. Тази фаза завършва с решение по допускане на делбата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ. С правото на делба се ползва всеки участник в имуществената общност, щом като тя е дялова. Съобразно ч. 34, ал. 2 от ЗС „разпоредбите за делба на наследство важат съответно за делба на съсобствен имот”. Съдебната делба е допустима и за прекратяване на общото право на строеж и надстрояване.

Независимо от цената на иска, при делбата районният съд по местонахождение на имота е винаги първоинстанционен. Т. е. тук подсъдността по чл. 103-104 от ГПК е несъотносима – независимо от цената на иска, компетентен да разгледа спора е съответният районен съд. Той следи служебно дали всички участници в имуществената общност са конституирани като страни. Страни в съдебната делба трябва да бъдат всички участници. Всяка една от страните е носител на правото на делба. Съдебната делба е недопустима, ако в нея не участва като страна в процеса дори един от участниците в общността. Ако въпреки това бъде извършена, тя ще е изцяло нищожна – т. е. няма да породи правни последици ( чл. 75, ал. 2 от ЗН ). В съдебната делба трябва да вземат участие не първоначалните, а настоящите участници в имуществената общност.

При съдебната делбата на наследство трябва да се има предвид, че всеки сънаследник има право да я инициира и то по всяко време, защото няма давност. При предприемане на такава крачка съдебните разноски се поемат от съделителите правопропорционално на размера на дяловете им в имуществената общност.

Съдебното производство започва с подаване на исковата молба до районни съд по местонахождението на имота. При делбата на наследство трябва да бъдат приложени две удостоверение от съответната община: удостоверение за смъртта на наследодателя и удостоверение за неговите наследници, както и актуални скица и данъчна оценка на имота.

Съобразно чл. 342 от ГПК в първото по делото заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти. Първата фаза на съдебната делба завършва с решение за допускането и. Това е установително решение, с което съдът или допуска или не допуска молбата; произнася се по отношение на кои имоти и вещи допуска делбата, като ги индивидуализира; съдът се произнася задължително какви са частите ( дяловете, квотите ) на всеки сънаследник. То може да бъде обжалвано по общия ред.

Във втората фаза компетентният съд започва процесуални действия, които имат за цел да осъществят правото на делба. То се реализира основно по два начина: 1) чрез образуване на дялове от общите имоти и предоставяне на всеки дял в обект на изключителна собственост на дадения съделител; 2) чрез публична продан на съсобствения имот разпределение според дяловете на получената сума между съделителите.

Трябва да се има предвид, че доброволна делба може да се постигне в хода на съдебното производство и няма пречка да бъде сключена под формата на съдебна спогодба.

Делба може да се извърши и по извънсъдебен ред, така наречената доброволна делба. Това е допустимо, когато има пълно съответствие между волята на съделите по отношение на делбения имот. Т. е. те предварително са постигнали съгласие по какъв начин и при какви квоти да делят. Тази делба се реализира пред нотариус, които описва волите на страните в нотариален акт и и с подписа си удостоверява и гарантира истиността на постигнатото споразумение. Делбата се счита за извършена от момента, в който подписите биват нотариално удостоверени. Този вариант е препоръчителен, тъй като се реализира много по-бързо от съдебната делба и е значително по-рентабилен за съделителите вариант.

Адвокат Юлия Данова

9010, Варна, ул. "Добротица" 3

Моб: +359 895 64 59 40

Сайт: advokatvarna.com

Ел.поща: iulia.danova@abv.bg