През последните години е установена практика, при която компаниите, събиращи просрочени вземания за кредитни институции и други корпорации, използват гражданското съдопроизводство, за да съберат дълговете от задължените лица, но отклоняват искове, предявени срещу тях, позовавайки се на арбитражни клаузи предполагаемо подписани в договор между длъжника и първоначалния кредитор.
Съдиите изискват провеждането на арбитраж, дори колекторите на дългове да не могат да представят копия от арбитражните споразумения. Така например, по едно съдебно дело фирмата събирач не е имала копие от оригиналното споразумение, подписано от кредитора Citibank, и вместо това е представила договор между банката и адвокат, представляващ събирача на вземания.
Делата, които се прекратяват, заради позоваване на арбитраж, се завеждат от длъжниците, самостоятелно или чрез колективни искове, срещу фирмите събирачи за нарушения на закона. По едно такова дело длъжникът твърдял, че колекторската фирма е водела дела в Мериленд, САЩ, въпреки че няма лиценз да събира вземания там. В друго дело ищецът посочва, че фирмата събирач го съди за вземане, въпреки че то вече е погасено по давност.
Адвокати, специалисти по потребителско право, критикуват този метод за защита на колекторите като неправомерен, докато други юристи го определят като лесен и ефективен начин събирачите на вземания да избягват съдебни дела, заведени от потребителите.