Субект на Престъпление

3. СУБЕКТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

 

1. Субект на престъплението

Легалното опледеление е в чл.31,ал.1, където за наказателноотговорно се обявява пълнолетното лице, което в състояние на вменяемост извърши престъпление. 

В ал.2 е предвидено, че непълнолетно лице е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

Три качества за субект на престъплението които са дадени кумулативно:

- само ФЛ, човек.

- да е достигнало предвидената в закона възраст. 

= Малолетни са лицата, които не са навършили 14 години. Според чл.32, ал.1 те не са наказателноотговорни. 

= Непълнолетни са лицата, м/у 14 и 18 г. Те особен наказателноправен режим.

= Пълнолетни са лицата, навършили 18 години. За тях съществува оборима презумпция, че са достигнали необходимата степен на физическо, психично и обществено развитие, поради което е възможно върху тях да се въздейства чрез методите и средствата на наказателното право.

- нормална психика.

2.Особени субекти на престъпление

а. Специалните качества на дееца се изискват на първо място по основния състав на някои видове посегателства.В тези случаи такъв вид престъпление въобще не може да бъде извършено от лице, което не притежава съответното качество.

б. Освен в основните състави, дадено качество може да бъде квалифицирано обстоятелство. 

ІІ. ВМЕНЯЕМОСТ И НЕВМЕНЯЕМОСТ

1.Вменяемост

Вменяемостта е налице, когато деецът притежава способността както да разбира свойството и значението на постъпките си, така и да ги ръководи.

1.Интелектуалният момент:

- Вменяемостта включва способността деецът да осъзнава, да отразява в съзнанието си тези факти и явления, защото и това, което върши,също е такъв факт.

- Деецът ще е могъл да разбира това свойство,ако при осъществяване на поведението си е бил способен да осъзнае самото деяние и евентуалните изменения в останалите елементи от действителността, които то предизвиква.

- Субектът ще е могъл да разбира знач. на постъпките си, когато по време на деянието е бил способен да отрази в съзнанието си как обществото оценява самото деяние и останалите промени,които то предизвиква.

2.Волевият момент на вменяемостта е способността на дееца да ръководи постъпките си, неговата възможност да ги насочва съобразно осъзнатото тяхно свойство и значение. 

За да може дадено лице да носи наказателна отговорност има значение само наличието на вменяемост към момента на извършване на деянието.

2.Невменяемост

Невменяемостта е легално определена в чл.33, ал.1, според който тя се дължи на умствена недоразвитост или на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и се изразява в това,че невменяемото лице не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.

Невменяемостта е налице, когато отсъстват било интелектуалният и волевият момент на вменяемостта, било само волевият.

Критерии за невменяемост:

1. Медицинският или психиатричен критерий отразява медицинската или още психиатрична причина за невменяемостта.

- Умствената недоразвитост или олигофренията е патологично задържане развитието на главния мозък,при което отсъстват признаци на прогресиране. Олигофренията има 3 степени: идиотия, имбецилност, дебилност. 

- Разстройството на съзнанието е другата медицинска причина за невменяемостта и се изразява в съществено нарушаване на нормалната психична дейност,на правилното функциониране на главния мозък. То може да бъде:

При продължителното разстройство на съзнанието са налице различни форми на хронични душевни страдания,свързани с прогресивно нарушаване дейността на главния мозък. Към тях се отнасят такива болести като шизофрения, циклофрения, епилепсия и др.

Краткотрайното разстройство на съзнанието е временно смущение в правилното функц. на главния мозък, което се дължи на временно действаща външна причина. То е краткотрайно, защото нормалната мозъчна дейност се възст., когато причината за смущението отпадне. Такива причини са например състоянието на наркотичен глад, хипнозата, патологичният ефект и др. 

  отразява резултата, до който води медицинската причина. Тя трябва да е довела до това, че лицето “не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си”.

Медицинският и юридическият критерии се намират в отношение на причина и следствие. Поради това отсъствие на вменяемост /следствие/ не може да има, ако не съществува психиатрична причина,която да го породи. От друга страна наличието на разстройство на съзнанието /причина/ само по себе си не означава, че следствието винаги ще се прояви.

Невменяемостта е основание за наказателна неотговорност, само ако в момента на деянието лицето не е притежавало изискуемите от закона интелектуални или волеви способности.

3.Значение на разстройството на съзнанието след извършване на престъплението

Когато извършителят на едно престъпление изпадне в състояние на невменяемост след деянието,той не може да възприема съзнателно въздействието върху него, от тук и невъзможност за постигяне целите на наказанието.Последвалата невменяемост е само пречка за реализиране на наказателната отговорност и това следва изрично от последното изречение на чл. 33,ал.2 от НК:”Такова лице подлежи на наказание, ако оздравее”. Ако деецът изпадне в разглежданото разстройство на съзнанието след произнасяне на присъдата, то вече е наказано и по начало наказанието подлежи на изпълнение, но ще се наложи осъденият да бъде лекуван по време на изтърпяването му.