Процесуално представителство
Процесуално представителство е налице, когато вместо страната и от нейно име едно друго лице извършва или приема извършени спрямо страната действия.
Може да се налага поради недееспособност, фактическо възпрепятстване, липса на специални знания.
Процесуално представителство може да се упражни само спрямо страна в процеса (не и спрямо някой друг участник).
Процесуалното представителство може да бъде само пряко (за разлика от представителството в гражданското право) - воденето на чужд процес е недопустимо (чл. 26, ал. 2). Лицето трябва да бъде оправомощено по силата на закона или с упълномощителна сделка.
Наличие на надлежна представителна власт е процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск.
Процесуалните действия се отправят до съда, затова той трябва да бъде уведомен, че лицето, което извършва действията, се участва не от свое, а от чуждо име. За оттегляне на пълномощието също трябва да се уведоми съдът – ГПК.
Процесуалният представител се намира в едно допълнително процесуално правоотношение, успоредно на това между страната и съда - има собствени права и задължения (Цв.Ж.):
1) Длъжен е да изнася истината пред съда (както и страната).
2) Може да преупълномощава (само той).
3) При вреди на страната може да му се иска обезвреда.
4) Не е адресат на актовете, с които се придобиват права и задължения.
5) Специфично задължение е да докаже представителната власт. Това става с акта, от който тя следва: за деца с акта за раждане; юрисконсултът - с трудов договор; пълномощно при представителство по пълномощие - само за него има изисквания в закона, дори да не е приложено пълномощно, е валидно, ако е отразено в протокола.
Връчването се извършва само на съдебния адресат или пълномощника – съгл. ГПК
Процесуално представителство по пълномощие може да бъде възложено само на лицата, посочени в чл. 32 (друга разлика с представителството в гражданското право) – адвокати, юрисконсулти и служители с юридическо образование, областни управители, упълномощени от комп. министър, родители, деца и съпруг (по НПК – възходящи и низходящи без огр.). Пълномощното е писмено с реквизити или в протокола. За искове за гражданско състояние е необходимо изрично пълномощно, както и за разпореждане с иска или спорното право.
„Особено процесуално представителство” – при нетърпящо отлагане действие спрямо процесуално недееспособен; лица с незивестен адрес; противоречие в интересите.
Юридически лица – по закон, по устройствен акт; (субсид – от двама члена на управлението), от ръководител на държавни учреждения; кмет на община; държава – МрФин, за недв. имоти - МраРРБ