Юридическото лице като страна по договор за издръжка и гледане
Такъв договор би бил напълно действителен, дори ако длъжник по него е юридическо лице (ЮЛ). Договорът е уреден законодателно в други страни и там няма ограничение спрямо сключването му от ЮЛ. Като пример е руския Граждански кодекс (ГКРФ). Съгласно чл. 601, т. 1 ГКРФ страни по договора за пожизнено гледане и издръжка са получателят на рентата и платецът й, като качеството на платец могат да притежават както физически, така и юридически лица. Основното задължение е определено като предоставяне на жилище, храна, облекло и грижи, като може да бъде уговорено и заплащането на ритуални услуги. Не съществува обаче никакво ограничение в правно-организационната форма на ЮЛ, като единственото изискване е по отношение предмета на дейност, който изрично трябва да включва и сключването на този вид договори. Близка е и законовата регламентация на института и в Беларус. В тази връзка също така в българското законодателство договорът за издръжка и гледане няма изрична регламентация и принадлежи към групата на т. нар. ненаименовани договори. Като такъв той се сключва на основание прогласените в чл. 9 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) автономия на волята и свобода на договаряне. От тази разпоредба следва, че за да е валидно, подобно споразумение трябва да съответства единствено на закона и на добрите нрави. В статията се твърди, че поемането на грижата за един човек от юридическо лице не противоречи на нито едно от тези условия. Сключването на договори за издръжка и гледане с ЮЛ би обезпечило в по-голяма степен благоприятни условия на живот за кредиторите. Юридическото лице не може да се „грижи” това обаче могат да правят неговите служители. Подобна възможност дори се допуска изрично от закона. Съгласно чл. 5, ал. 3 от Закона за лечебните заведения от общините и други ЮЛ могат да се създават домове за медико-социални грижи. Не е за пренебрегване и аргументът, че персоналът на един такъв дом би изпълнявал задълженията по договор за издръжка и гледане постоянно, системно и непрекъснато, за разлика от отделно физическо лице, което освен грижа за кредитора, често трябва да полага такава и за своите работи или други лица. В много от случаите нуждаещите се от грижи са болни, немощни и възрастни. В един дом за гледане на стари хора обикновено работи специализиран медицински персонал, който да полага специфични грижи за нуждаещите се, които обикновено едно средностатистическо физическо лице не би могло. При липса на законови пречки юридически лица да сключват като длъжници договор за издръжка и гледане и при реално съществуващата възможност на тези лица да изпълняват поетите по такъв договор задължения, Иван Георгиев заключава, че е неоправдано правната теория и практика да обричат подобно юридическо действие. Според него подобно ограничение противоречи на житейската логика.
