Субективната страна на договора за ДАРЕНИЕ

Относно същността на дарението, се изразява в желанието на дарителя да облагодетелства безвъзмездно дарения. Именно това субективно отношение на лицето към акта на даването е типично за дарението и представлява основният разграничителен критерий между него и изпълнението на един нравствен дълг по смисъла на чл. 55, ал. 2 ЗЗД. Няма наличие на дарствено намерение, когато даващият съзнава необходимостта от предоставянето на съответното благо и смята, че по този начин действа в изпълнение на изискванията на морала. В този случай даването е необходим акт и е продиктуван от силата на един нравствен императив, а не е безвъзмезден акт, проява на щедрост. Именно поради тази разлика в субективния елемент, не е възможно да се иска връщане на даденото в един последващ момент. Другият субективен елемент е мотивът, поради който нещо се дава безвъзмездно на надарения. В зависимост от него могат да бъдат разграничени няколко вида дарения. При обичайното, освен дарственото намерение, съществува и допълнителното съзнание за определена необходимост, продиктувана от общоустановения ред, което прави невъзможно да се иска отмяна по чл. 227, ал. 2 ЗЗД. Подобно на обичайното, възнаградителното дарение не подлежи на отмяна поради непризнателност. Това се дължи отново на мотива – преобладава желанието на дарителя да се отплати и поради това у дарения не се формира типичното чувство на признателност и благодарност към дарителя. Друг вид дарения, характерни със спецификата във връзка с мотива за извършването им, са т.н. взаимни дарения. И при тях субективната страна е определяща – двете лица приемат даденото им, като за всяко от тях един от мотивите за извършването на дарението е наличието на паралелно дарение в негова полза. В зависимост от това дали получаването на очакваната имотна облага е основен мотив или допълнителен мотивационен фактор, ще е налице договор за замяна или дарение. Важна е и субективната страна при дарението с тежест с цел да се отговори на въпроса възможно ли е при неизпълнение на тежестта дарителят да иска разваляне на договора, т.е. става ли дарението с тежест двустранен и възмезден договор. Едни от основните критерии са съотношението на стойностите на дареното и тежестта, както и субективните преживявания на страните по договора. Във всички случаи, когато е накърнена безвъзмездността на договора за дарение, отношенията не следва да се подчиняват на разпоредбите на чл. 225 – 227 ЗЗД и даденото няма да подлежи на отмяна поради непризнателност. Дали правилата за непризнателност по чл. 227 ЗЗД намират приложение и при някои особени видове дарения, като акцесорните и косвените, отново зависи от субективните преживявания на страните по основния договор, но важна роля при отговора на този въпрос играе и сигурността на обществените отношения. При акцесорните дарения, ако дарителят ги извършва, мотивиран единствено от желанието да бъде сключен възмездния договор, то безвъзмездната клауза няма значение на договор за дарение и спрямо нея не се прилагат правилата за този институт. При косвеното дарение дарственото намерение се осъществява по косвен път, например когато кредитор опрощава дълга на своя длъжник. Във всички подобни случаи дарителят съзнава безвъзмездния характер на своя акт и е мотивиран именно от желанието си да прояви щедрост в полза на дарения. Но при определени хипотези субективните преживявания на страните отстъпват пред изискването за сигурност и предвидимост на обществените отношения. Именно заради това, когато например титулярят на едно ограничено вещно право се отказва от него в полза на собственика на вещта, отмяна на това косвено дарение по чл. 227 ЗЗД не би могла да бъде осъществена, тъй като отказът от едно право има неотменим, безвъзвратен характер, за да не се застрашава сигурността на гражданския оборот. При дарението собствеността се прехвърля безвъзмездно и прехвърлителният ефект настъпва веднага със сключването му. То не създава за надарения никакви задължения за издръжка или помощ за дарителя, освен моралното задължение да бъде признателен за даденото. То се трансформира в правно задължение за даване на издръжка при настъпване на определени в закона обстоятелства, а именно изпадане на дарителя в нужда и отправено от негова страна до надарения искане последният да му дава издръжка. Виновното неизпълнение на това задължение е израз на непризнателност, която законът санкционира с отмяна по чл. 227 Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Първата предпоставка за уважаване на иск за отмяна на дарение е дарителят да се нуждае от издръжка. Съдилищата се придържат трайно към разбирането, че правилното тълкуване и приложение на разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД изисква да се съобразят конкретните нужди на конкретния дарител по конкретното дарение, чиято отмяна се иска. Съдебната практика е категорична, че нуждата от издръжка трябва да е трайна

 

 

advokatvarna.com