Реабилитация Реабилитацията има за цел да заличи осъждането и да отмени за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. Желаният резултат се постига с определение, с което осъденият може да се реабилитира от съда. реабилитация,изчистване,съдебно минало,молба,съдимост,осъждане,съдебно заседание,прокурор,съд,определение,дело,доказателства,присъда,лишаване от свобода
Реабилитацията има за цел да заличи осъждането и да отмени за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. Желаният резултат се постига с определение, с което осъденият може да се реабилитира от съда.
Производството за реабилитация започва с подаване на писмена молба от страна на осъдения ( или неговите наследници). Към нея се прилага препис от присъдата, в случай, че делото е унищожено – препис от бюлетина за съдимост. Също така са нужни доказателства, че: има изминали 3 години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание; в същите тези 3 години осъденият не е извършил друго престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или с по- тежко наказание; осъденият е показвал добро поведение; причинените с престъплението вреди са възстановени от осъдения или има уважителни причини да не е изпълнил това условие.
Реабилитация не се позволява на осъдените за престъпления против мира и човечеството.
Подадената молба се разглежда в съдебно заседание от съда, като се призовават молителят и прокурорът. Съдът е този, който решава дали да уважи или да не уважи молбата. Той се произнася с определение, което след като влезе в сила лицето се счита за неосъждано.
Когато съдът не уважи молбата, молителят може да подаде жалба, а от друга страна при положение, че я уважи прокурорът може да възрази срещу определението на съда. Това може да се случи в срок от 7 дни от постановяването на определението и за двете страни.
Когато молбата за реабилитация не е уважена, може да се подаде нова, но не по- рано от една година от постановяване на определението.
advokatvarna.com