Правото на държавата да третира лицето като осъждано възниква в резултат на постановена осъдителна присъда, а не в резултат на изпълнение на наказанието. Общото законово задължение за изпълнение на наложеното наказание е на органите по изпълнение на наказанията, а не на осъдения. Бездействието или недостатъчната активност на органите до момента на изтичане на давността представлява отказ от реализиране на право, при което не възниква и кореспондиращото му насрещно задължение. С оглед на това ВКС приема, че реабилитацията е допустима, не само когато наказанието е изпълнено, но и във всички случаи, когато не подлежи на изпълнение, независимо дали причината е изтекъл изпитателен срок, помилване, освобождаване от изтърпяване или изтекла давност. В последния случай реабилитацията настъпва след последователно изтичане на давностния срок за изпълнение на наказанието и на срока за реабилитация. Началният момент, от който започва да тече срокът за реабилитация, е този на изтичане на обикновената давност за изпълнение на наказанието, ако не са предприети действия за спиране или прекъсване на давността. Ако са предприети действия, началният момент е този на изтичане на абсолютната изпълнителска давност. Такива са част от разрешенията, възприети в Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. по тълк. д. № 2/2017.
