Съобразно бългаското законодателство „тормоз” е всяко нежелано поведение на основата на дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Насилие е всеки случай, при който човек се чувства застрашен или заплашен по време или по повод на изпълнение на служебните си задължения. За насилие на работното място се считат словесните обиди и физическият тормоз. За да е налице тормоз е необходимо наличие на поведение на едно лице, изразяващо се в действие или бездействие, което е нежелано за др. лице, към което е насочено. Нежелано е това поведение, което създава за адресата си в психическо отношение отрицателни чувства, емоции и преживвания Наличието на прихически дискомфорт има за последици накърняване на достойнството и честта на дискриминираното лице, както и създаване на враждебна, обидна, унизителна и застрашителна трудова среда. Тормозът може да бъде вертикален ( от мениджъра към служителите) и хоризонтален ( между самите служители ). Съобразно българското законодателство при съществуване на трудово правоотношение работодателят, упражнявайки своята работодателска власт, е длъжен да не извършва и да не допуска извършване на дискриминация спрямо работниците и служителите в своето предприятие. В чл. 127, ал. 2 от КТ е заложено нормативното изискване към него да пази достойнството на работника или служителя по време на изпълнение на работата по трудовото правоотношение. От чл. 8, ал. 3 от КТ и чл. 13 и следващите от Закона за защита от дискриминация идва задължението му да не извършва и да не допуска извършване на актове на дискриминация спрямо работниците и служителите в предприятието. За да се защити един работник или служител от тормоз на работно място той трябва да подаде сигнал или жалба за това в лично качество. Законът сочи като адресат на оплакването работодателя като страна по индивидуално трудово правоотношение. Именно до него, а не до прекия ръководител трябва да достигне изявлението на засегнатия работник. След получаване на сигнала или жалбата работодателят има три основни задължения по закон: 1) незабавно извършване на проверка на обстоятелствата по конкретното оплакване; 2) предприемане на мерки за прекратяване на тормоза; 3) започване на процедура за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо виновния работник или служител. Работодателят има задължение да предпиеме и ефективни мерки с цел превантивен характер срещу нови актове на тормоз. При откриване на акт на дискриминация от работник спрямо друг работник той има право освен да упражни дисциплинарната си работодателска власт, като наложи дисциплинарно наказание, и да подаде писмен сигнал до Комисията за защита от дискриминация, която може да образува административнонаказателно производство и ако установи нарушение, с наказателно постановление да наложи административно наказание глоба на виновния работник. Правна регламентация за забрана на тормоз на работното място като форма на трудова дискриминация е налице и в националните законодателства на по-голямата част от страните-членки на ЕС. Предвид големият брой българи, живеещи и работещи във Великобритания, като пример може да се посочи действащият там Законът за защита от тормоз, приет 1997 г. Той осигурява правна защита на лица, които са подложени на тормоз въз основа на расовата им принадлежност. Съгласно този закон извършителите на престъпление, които имат за цел да накарат други лица да изпитват страх за своята сигурност , могат да бъдат наказани с лишаване от свобода до 5 г. и / или да им бъде наложена глоба без ограничен размер. Посоченият закон постановява, че дори в случаите, при които тормозът не е предизвикал страх, на извършителя може да бъде наложено наказание лишаване от свобода до 6 месеца и / или глоба в размер до 5 000 лири.
