Прекратяването на осиновяването може да се определи като преустановяване съществуването на осиновяването. Основанията за прекратяване на осиновяването са : взаимно съгласие, дълбоко разстройство в отношенията осиновител-осиновен, причинено от тежко провинение или други обстоятелства, смърт, унищожаемост. Те могат да се разграничат в зависимост от различни критерии: Според това дали осиновяването се извършва поради наличието на пороци при учредяването на осиновяването, или се извършва въз основа на факти, настъпили след влизане в сила на решението за осиновяване. Прекратяването на осиновяването отваря възможност за ново осиновяване на детето. Невъзможността за би означавала провеждане на неравенство между рождени и осиновени деца. Тезата ще бъде илюстрирана с един пример- родителят/ рожденият или осиновителят/ се е дезинтересирал трайно към детето, не полага грижи за него, не му дава издръжка. При такова поведение на рождения родител детето може да бъде осиновено без съгласие от родителя. Когато описаното поведение е на осиновителя, осиновяването може да се прекрати, а детето да бъде осиновено отново или да се върне в семейството на рождените родители. Ако осиновяването беше непрекратяемо, детето щеше да остане без родителска грижа, без никакъв шанс да бъде осиновено отново. Затова осиновяването не може да бъде непрекратяемо. Конвенцията за правата на детето предвижда, че когато детето не може да остане в своята семейна среда, на него трябва да му бъдат дадени алтернативни грижи. Тези грижи включват и осиновяването. Следователно и на осиновеното дете, лишено от родителски грижи, трябва да му се осигури възможност да бъде осиновено отново. Първата стъпка за това е прекратяване на съществуващото осиновяване.
