Отношенията между съпрузите се развиват в рамките на т.нар. -голямо семейство, задруга. Докато семейството е част от задругата то не притежава отделно имущество. Всичко, което съпругата е донесла Правото на по-голям дял от семейната имуществена общност е имуществено право. Но в случай,че при придобиването на вещно право, единият от съпрузите е вложил свое лично имущество, новопридобитото принадлежи на този съпруг, ако е закупено изцяло с негово лично имущество. Ако съпрузите са придобили вещно право , отчасти с лично имущество на единия съпруг, тогава съпругът вложил своетоо имущество е едноличен собственик на частта на придобитото, съответстваща на вложените от него средства.
Възможно е единия от съпрузите да е вложил лични средства в закупуването на определен обект през време на брака, а другият да има значителен принос в придобиванията на общото имущество. Тогава един от тях може да предяви иск за по-голям дял от СИО. Например: Ако средствата са дарени от родителите на единия съпруг, но след закууването на имота със заем, отпуснат на двамата съпрузи и са послужили за погасяването на заема, относимо е положението, че ''придобитото имущество има правно положение на средствата, които са разходвани за придобиването му.''
Безспорно закупеният имот е в режим на СИО, а даденото от родителите на единия съпруг е било достатъчно за цялостното погасяване на заема. В този смисъл, то е принос. Въпросът е дали това дарение от родителите може да бъде характеризирано като по-голям принос и от там по-голям дял за единия съпруг. Значителността на разликата трябва да е налице не само по отношение на един имот, а по отношение на всичко което съпрузитв притежават общо. Следователно, в конкретния случай определянето на по-голям дял е допустимо и възможно, ако разликата в приноса на двамата съпрузи е значително по отношение на цялото им общо имущество.
.jpg)