Полагане, отчитане и заплащане на извънреден труд
Чл. 143 КТ дефинира извънредния труд като труд извън установеното работно време, полаган от работника или служителя, по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител. Този труд се полага извън определената в чл. 136 КТ нормална продължителност на работното време. Правилото е, че извънредният труд е забранен. Допуска се по изключение само в определени случаи: - за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; - за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; - за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; - за извършване на аварийно- възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; - за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време; - за извършване на усилена сезонна работа За една календарна година положеният извънреден труд не може да надвишава 150 часа, разпределени както следва: 1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец; 2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица; 3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни. Тези ограничения не се прилагат в първите три горепосочени хипотези на полагане на извънреден труд. Заплащането на извънредния труд се регламентира от чл. 262 КТ. Работникът или служителят уговарят увеличение върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. Увеличението не следва да е по-малко от: - 50 на сто - за работа през работните дни; - 75 на сто - за работа през почивните дни; - 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; - 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.
.jpg)