Отмяна на дарения при действието на новия Семеен кодекс Отмяна на дарения при действието на новия Семеен кодекс Отмяна на дарения, действието, новия Семеен кодекс
Чл. 55 от Семейния кодекс, приет през 2009 г., гласи, че даренията, направени във връзка или по време на брака на съпруг, могат да бъдат отменени след развода в случаите, посочени в гражданските закони, или ако отмяната е предвидена в договора за дарение или в брачния договор Така според чл. 87 от ЗЗД развалянето е възможност за преустановяване действието на даден договор поради неизпълнение т.е. то може да настъпи при наличие на договорно неизпълнение и упражнено от изправната страна едностранно волеизявление за разваляне. За отмяна на договор с оглед съдържанието на чл. 227 от ЗЗД и на чл. 55 от СК може да се говори при упражняване на потестативни права касаещи преустановяване действието на граждански правоотношения породени от безвъзмездни договори (дарения). Във всички останали случаи различни от описаните по - горе следва да се говори за прекратяване на договор, като то съобразно казаното в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД може да стане на основание предвидено в закона или по взаимно съгласие на страните. Отмяната на дарението след развод претърпява промени, като в същото време не променя своята правна логика. И при трите режима е налице прекратен брак, вследствие на който страна се обогатява неоснователно, въпреки виновното си поведение, което ако не бъде санкционирано ще доведе до несправедливо разместване на имуществени права. За да предотврати това законодателят предвижда възможност дарението да бъде отменено. Примерен казус: Предявен е иск за сумата от 1812.17 лв.,с правно основание чл.55,ал.1 . Ищцата твърди в исковата си молба,че с ответника са бивши съпрузи,чийто брак е прекратен с влязло в сила на 03.02.2009год. съдебно решение по гр.д. № 951/2008год. на ТРС,но по време на брака тя била изтеглила два потребителски кредита,съответно в размер на 3000 лв. и 5000 лв.,средствата от които били използвани за ремонт и обзавеждане на семейното жилище.В молбата се твърди,че след развода ищцата сама продължила да изплаща кредитите,като за периода от 15.02.2009год. до 15.07.2011год. била изплатила сумата от 1090.11 лв. от заема в размер на 3000 лв. и 2194.25 лв. от заема в размер на 5000 лв.,като и към момента продължавала да изплаща същите.Считайки,че с изплащането само от нея на заемите,използвани за задоволяване нужди на семейството ответника неоснователно се е обогатил тя моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да й заплати половината от погасените от нея части от кредитите,а именно 545.05 лв. и лихва в размер на 60 лв. от първия кредит и сумата от 1097.12 лв. и лихва в размер на 110 лв. по втория кредит,като и се присъдят направените по делото разноски. При така установеното съдът прави следните правни изводи: Безспорно се установи по делото,че страните са бивши съпрузи,както и безспорно се установи,че и двата кредита са теглени по време на брака на страните.Безспорно се установи от събраните доказателства,че средствата,получени от ищцата са вложени за нуждите на семейството,като целта да бъдат изтеглени е била ремонт на семейното жилище.Неоснователни са твърденията,че ответника не е знаел за теглените от ищцата заеми,както и ,че парите не са използвани за нуждите на семейството,тъй като и от гласните и от писмените доказателства се установи,че ответника не само е знаел,че ищцата тегли кредити,но е бил наясно и с каква цел ги тегли,още повече,че самия той е извършвал част от ремонтните дейности,в които са вложени парите от кредитите.Неоснователни са и твърденията на ответника,че след като не е включен като съдлъжник в договорите за кредит не носи отговорност за погасяване на задълженията по тях,тъй като нормата на чл.32,ал.2 от СК предвижда солидарна отговорност на съпрузите за поето по време на брака задължение,имащо за цел задоволяване нуждите на семейството т.е.,когато едно парично задължение е поето от единия съпруг,солидарната обвързаност на другия възниква по силата на законова презумция,а не по силата на договора с кредитора.Тъй като след прекратяване на брака имуществената общност също е прекратена,на лице е разделност на задълженията и изпълненото от единия общо задължение,след прекратяване на брака,също е в режим на разделност,като ответника отговоря за погасяването на половината от поетите от ищцата задължения.Въпреки изложените по-горе съображения предявения от ищцата иск се явява неоснователен.Действително когато един от бившите съпрузи удовлетвори кредитора след прекратяването на брака,тъй придобива регресно право срещу другия съпруг,за да възстанови нарушеното имуществено равновесие,тъй като с развода е прекратена имуществената общност и задълженията вече са в режим на разделност.За да бъде уважен обаче иска на съпруга,погасил задължението ,той следва да е изплатил в повече от дължимото от самия него,да е изпълнил в нещо повече от неговата част за сметка на другия съпруг.Едва тогава ще е на лице хипотезата на неоснователно обогатяване на единия съпруг,който не е участвал в погасяване на задължението,за сметка на другия съпруг,който е изплатил не само припадащата му се на него част ,но и тази на другия длъжник.Видно от приложеното удостоверение за погасените до този момент суми от ищцата ,тя не е погасила по нито един от двата кредита повече от половината,за да възникне за нея правото да претендира от ответника възстановяване на платното в повече.такава възможност ще възникне,съответно ответника ще се е обогатил за сметка на обедняването на ищцата едва когато тя изплати изцяло,или поне повече от половината от дължимите към банката суми.В този смисъл е и установената съдебна практика-Решение № 676/13.01.2010год. на ВКС по гр.д.№ 2179/2008год. II г.о.,Решение № 827815.12.2010год. по гр.д. № 1328/2010год. IV г.о.Ето защо предявения иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Ищцата следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 300 лв.
advokatvarna.com