Издръжка е предоставянето на средства (пари) от едно лице на друго, което има нужда от тях, като между тези лица има семейна връзка. Когато някой е осъден да заплаща издръжка с влязло в сила съдебно решение, но не изпълнява това решение, т. е. продължава да не заплаща издръжката на лицето, което има право да я получава, това може да доведе до неблагоприятни за него последици. Една от тези последици е възможността за образуване на изпълнително дело срещу него, а другата е осъждане от наказателен съд, тъй като неплащането на издръжка за повече от два месеца е престъпление по Наказателния Кодекс. Престъплението по НК е насочено срещу обществените отношения в семейството (с което се цели защита на ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето й, поради което законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно) и намира обективен израз в неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски, без обаче законодателят да е посочил изискването те да са „последователни". Престъплението по чл. 183, ал. 1 НК не би било извършено, само ако се установи, че лицето е изплатило цялото си задължение, или неизпълнението е под две месечни вноски, или пък то бъде погасено (напр. поради навършване на пълнолетие на низходящия, който не продължава образованието си, или го продължава, но за което следва да има влязло в сила ново решение, че дължащият издръжка може да му я осигури; при смърт на издържаното лице; при встъпване в брак на издържания бивш съпруг и други. Ако деецът, след като е признат за виновен и съгласно НК е освободен от наказание, наново не изпълни задължението си по издръжката в определения срок, налице е престъпление с наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.
