Предвид разпоредбата на СК, разходите за задоволяване нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи и те отговарят солидарно за задължения поети за нужди на семейството, не претендира изплащане на половината от кредита за периода от изтеглянето му до датата на фактическата раздяла.
Съгл. уредбата на Закон за задълженията и договорите, уреждащ правото на всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, да претендира разликата от останалите солидарни длъжници. Солидарността е установена само в интерес на кредитора, докато във вътрешните отношения солидарните длъжници отговарят разделно. В чл.127, ал.1 ЗЗД е установена оборимата презумпция, че всеки поръчител отговаря за равна част от задължението, което е платено на кредитора. Регресният иск по чл.127, ал.2 ГПК е средство платилият дълга солидарен длъжник да получи онова, което е платил над частта си от общото задължение.
КАЗУС: Бивши съпрузи с прекратен граждански брак с влязло в законна сила решение на 3.12.201Згод.,постановено по гр.д./2013. Непосредствено след сключване на брака им 21.05.2006год., а именно на 7.06.2006год. двамата като съдлъжници изтеглили от "Райфайзенбанк" АД банков кредит за потребителски нужди в размер на 10 000лв. за срок на погасяване до 25.05.2013год. Годишната лихва била в размер на 10.50%. Съгласно договора, кредита се изплащал от нейната заплата по банкова сметка,***.Изтеглените средства вложили за обзавеждане на семейното жилище с адрес: гр.П..ул.**** 13. Двамата със съпруга й се разделили на 22.05.2008год., като след тази дата тя продължила да изплаща кредита,който погасила лично и изцяло съгласно договора на 25.05.2013год., ведно с лихвите. Цялата сума заплатена от нея на банката за окончателното погасяване на кредита е в размер на 14 000лв.,от които 10 000лв. главница, и 4000лв лихви .
И двете страни са били задължени солидарно да заплащат погасителните вноски по кредита, т.е. плащането на вноски ползва и двете страни, а закъснението е резултат от виновно поведение също на двете страни. Независимо каква сума е внасяла ищцата, тя е погасявала общия дълг на страните, тъй като те са солидарни длъжници към банката. Солидарният съдлъжник, който е заплатил целия дълг, има личен обратен иск срещу останалите съдлъжници, съгласно чл.127, ал.2 ЗЗД, за да получи онова, което е платил над частта си. Според алинея първа на посочената норма, платеното на кредитора следва да се понесе по равно от солидарните длъжници, доколкото не следва друго от отношенията помежду им. аконът предвижда оборима презумпция за равно поемане на дълга от солидарните длъжници
. Посоченото в чл. 127, ал. 1 ЗЗД - "друго" може да бъде уговорка между самите солидарни съдлъжници за неравенство в разпределението на платения на кредитора солидарен дълг; може да следва и от липсата на еднаквост в интереса на длъжниците, защото някой от тях се е възползвал от целия или повече от половината от общият дълг, при което е естествено да понесе такава част от последния, от която възползвайки се, се е обогатил за сметка на другите; може да следва и ако солидарността произтича от деликт. Съдът намира, че ответникът не обори презюмираното в чл.127, ал.1 ЗЗД равенство при разпределението на платения от ищцата техен солидарен дълг, поради което следва задължението да се счита за поето в равни дялове. С оглед нормата на чл. 127, ал.2 от ЗЗД солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв, каквото е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването и тъй като той е платен изцяло от ищцата, то ответникът й дължи половината от изпълненото задължение, ведно с лихви.
.jpg)