Преди да изясним как бихме могли да се защитим от дискриминация трябва да имаме ясната представа каква всъщност е легалната дефииниция на самото понятие и с какво се характеризира то. Думата „дискриминация” произлиза от латинското „discriminatio” – „правене на разлика”. Дискриминация е налице, когато дадено лице или група от лица е възприемано на базата на класа, категория, раса, етнос, религиозна принадлежност, сексуална ориентация, биологичен вид и т. н. вместо спрямо неговите лични качества. За дискриминационно отношение можем да говорим, когато има различно, неравноправно и нерационално официално или неофициално разделяне на индивидите в отделни ргупипо техен общ признак, при което им се дават или отнемат някакви права, задължение, възможности, спред групата към която принадлежат. В българското законодателство критериите за дискриминация, средствата за защита от нея и санкциите, които следва да бъдат наложени след безспорното и установяване са регламентирани в Закона за защита от дискриминация. В чл. 4, ал. 1 от същия закон са изброени признаците и, а именно: пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки гном, гражданство, произход, лични или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или всякакви други признаци, установени в закон или международен договор, по който Република България е страна. Трябва да имаме предвид, че разделянето на индивидите по рационален признак не е дискиминация. Например Според Закона за защита от дискриминация не е полова дискриминация ( всяко действие по кредитиране или ощетяване на даден индивид от възможности, привилегии или възнаграждение единствено на базата на пола му, когато това не се налага поради съществени и определящи изисквания ) различното третиране на лицата на основата на техения пол по тношение на занятие, осъществявано в религиозни институции или организации, когато поради естеството на занятието или условията, при кото то се осъществява полът е съществено и определящо професионално изискване с оглед характера на иснтитуцията или организацията ). В правния мир различаваме следните видове дискриминация: расова ( установяване на неравноправно тертиране на лица на базата на реални или имагенирени расови категории ); полова; хомофобия ( в основата и е залегнало негативно действие, насочено срещу лица с еднополова или разнополова сексуална ориентация – хетеро, хомо или бисексуална ); религиозна ( установяване на неравноправно отношение спрямо лица или групи от лица на базата на техни религиозни вярвания или принадлежност ); по неравностойно положение ( изразява се в неприемане на работа, неприемане в социални и културни групи, неправилно третиране, непреставеност в медиите и т. н., както и осигуряване на помощни механизми (напр. рампи за инвалиди, превод за глухонеми и т. н. ) на хора в неравностойно положение ); видова дискриминация ( приписване на права или зачитане на индивидите само въз основа на видовата им принадлежност – често се изполва от природозащитниците ); възрастова ( неравноправно третиране на индивидите на базата на тяхната възраст – напр. компании и организации, които предпочитат да наемат млади служители за сметка на хора в по-зряла възраст, независимо от опита и професионалните им качества). Общото между всички видове дискримацията е отношение, при което лица или група от лица се третират като по малоценни и отношението към тях е по-неблагоприятно. Способите за защита на гражданите от дискриминация са два: чрез сезиране на Комисия за защита от дискриминация и по съдебен ред – процедурата е по общия ред. Съобразно Закона за защита от дискриманиця комисията е основен орган, който съблюдава за спазването на изискванията и прилагането на определените санкции, заложени в нормативната уредба. Производството пред нея се образува по жалба на засегнатото лице, инициатива на комисията или сигнал на визически и юридически лица, на държавни и общински органи. Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗДискр. Жалбата или сигналът се подават писмено, а когато са написанни на чужд език трябва да бъдат съпроводени от превод. Право да подадат жалба имат само дееспособни лица, т. е. Такива на които законът признава правновалидна воля ( навършили пълнолетие, които не са поставени под запрещение ). При изготвяне на жалба трябва да се имат предвид следните изисквания: в нея се посочват кратко, ясно и последователно обстоятелствата, върху които се основава – кога, къде, от кого и с какви конкретни действия или бездействия на посочените лице / а е осъществена твърдяната дискриминация. Съгласно чл. 51, ал. 3 от ЗЗДискр. анонимни жалби и сигнали не се разглеждат. Жалбата или сигналът може да са изпратени и по електронна поща, но се считат за редовно подадени само ако са подписани с електронен подпис. Комисията разглежда жалбата в срок от тридесет дни като при правна и фактическа сложност на случая срокът може да бъде продължаван максимум до още тридесет дни. Решенията и подлежат на обжалване по реда на АПК в срок от 14 дни от съобщаването им на заинтересованата страна. Такси за образуване на производство пред комисията не се дължат. Според съдебната практика разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. е специална спрямо общото правило на чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр., т. е. при искове за обезщетение за вреди от действия или бездействия на органи, осъществяващи държавна власт, компетентен да разгледа делото е съответният административен съд, а при искове за обезщетения за вреди, произтичащи от отношения на равнопоставеност на субектите, делата са родово подсъдни на общите съдилища. При искове за вреди, произтичащи от отношения на равнопоставеност, родово компетентен да се прозинесе е районен съд, а при искове, произтичащи от действие или бездействие на органи, осъществяващи държавна влсат, компетентен да се произнесе е съответният административен съд. Независимо кой път на защита ще предприеме едно лице, трябва да се има предвид, че давностният срок е три години от извършване на нарушението. След изтичане на този срок се погасява правото да се търси защита и съдействие от горепосочените органи. ЗЗДискр. предвижда санкции – глоба в размер от 250 лв. до 2 000 лв. за извършители на дискриминационно отношение, ако не подлежат на по-тежко наказание. За юридически лица размерът на е по-висок – от 250 лв. до 2 500 лв. Който не изпълни решение на комисията или съда по посочения по-горе закон се наказва с глоба от 2 000 лв. До 10 000 лв., а ако след изтичане на три месеца от влизане на решението в сила нарушението продължава глобата се увеличава в размер от 5 000 лв. до 20 000 лв. Въпрос на гражданско самосъзнание и личен морал е всеки гражданини да се възполва от правото си на защита от дискриминация, без да го използва като параван, зад който крие собственото си нежелание за работа, нежелание да се образова, нежелание да плаща сметки за употребени стоки и услуги, както и нежелани да уважава правото на свободен избор на останали членове от обществото.
