Мотиви към решение от 14.03.2013 по преписка № 192/ 2010 г. на КЗД, „Дете със специални образователни потребности”, съгласно § 3а, т. 2 от ДР на Правилника за прилагане на Закона за народната просвета - "деца и ученици със специални образователни потребности" са деца и ученици със сензорни, с физически, с множествоувреждания, с умственаизостаналост, с обучителнитрудности, с езиково-говорнинарушения”. "Дискриминация по признак на увреждане”, съгласно чл.2 от Конвенция за правата на хора с увреждания, означава всякакво правене на разлика, всякакви ограничения или изключения, основаващи се на увреждане, имащи за цел или последица нарушаване или отменяне на зачитането, признаването или равноправното упражняване на всички права на човека и основни свободи в политическата, икономическата, социалната, културната, гражданската или всяка друга област. Това включва всякакви форми на дискриминация, включително отказ за предоставяне на разумни улеснения. Лицата със специални образователни потребности се намират под специалната закрила на държавата и обществото. Специалната закрила изисква и прилагането на специални мерки с оглед изравняване във възможностите за адаптация и социална интеграция на нуждаещите се от тази закрила лица. Част от тези специални мерки е анализа на индивидуалните потребности на всяко лице с умствени или физически увреждания, с оглед прилагането на по-нататъшни ефективни мерки за интегрирано или специално обучение, които задължително да бъдат предприети със съгласието и активното участие на родителите, настойниците или попечителите на съответните лица. По този начин ще бъдат изпълнени принципите и разпоредбите за специалната държавна грижа и подпомагането на семействата или настойниците на децата със специални потребности в усилията им към ефективна социална интеграция и реализация на индивида в обществото. Правно регламентирано е посочените деца да се обучават и възпитават интегрирано. Интегрираното обучение е форма за обучение на деца със специални образователни потребности, при която всяко от тях се обучава в масови групи (училища, детски градини) по план, съобразен с индивидуалните му потребности. Целта на обучението на деца със СОП чрез формите на интегрирано образование е цитираните деца да развият максимално капацитета си да учат и да се образоват в равноправно положение заедно с връстниците си, т.е. очакванията са децата да се променят и да отговарят на определените от общообразователната система стандарти. Процесът по въвеждане на интегрирано обучение в България стартира след 2002 год., когато са приети законодателни актове, регламентиращи необходимите базисни предпоставки за интегрирането на деца със СОП в системата на народната просвета - измененията в Закона за народната просвета от 24.09.2002 г., чл.21 и чл.27 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, съгласно които дете със специални образователни потребности се обучава и възпитава интегрирано в детските градини по чл. 18 от Закона за народната просвета, като за такива деца правно уредена е възможността да се създадат и специални детски градини и обслужващи звена по чл. 21, ал. 3 от ЗНП. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗНП задължава детските градини да приемат деца със СОП и/или хронични заболявания. Нещо повече, в разпоредбата на чл. 21, ал.4 на ЗНП се предвижда, че децата със СОП постъпват в специални детски градини, когато всички други възможности за обучение и възпитание в държавни и общински детски градини, и обслужващи звена са изчерпани и при писмено изразено желание на родителите или настойниците. Основна цел на цитираната нормативна уредба е да се осигурява пълноценна социална интеграция на децата със СОП. Държавите не са длъжни да настанят дете, което страда от разстройство в развитието в частна детска градина, когато за детето има място в държавно детско заведение, което предлага специални улеснения за деца с недъзи. В противен случай правото би било илюзорно, особено за хора, които нямат достатъчно средства да плащат такси за целодневно обучение в частни детски градини. Сходно е обстоятелството в настоящата преписка (…). Ако на едно лице бъде отказана възможност да получи предучилищно възпитание и обучение, това води до значими последици за развитието на лицето и за пълноценно упражняване от негова страна на основни права и свободи. Праватана посочените групи лица, по отношение на които не следва да бъде допуснато положение, при което упражняването ще е при по-малко благоприятни условия или невъзможно на основа на някой от защитените признаци са: Право на образование– образованието е средство за реализация в обществения живот и за социална интеграция в обществото. Видно от общото секторно законодателство, образованието, обучението и придобиването на квалификация се насърчава от държавата. Нормите, в които е закрепена 16-годишната възраст на гражданите като възраст, до която индивида подлежи на задължително образование, следва да се прилага буквално, а не да се възприема като основание за фиксирането на тази възраст като пределна за получаване на образование. Нормите, в които се урежда 16-годишната възраст като задължителна за българските граждани при получаване на образование и обучение са следните: - КРБ – чл.53 (1) - Всеки има право на образование като основно право на гражданите; (2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително; - ЗНП - чл. 4 (1) - Гражданите имат право на образование; . - ЗНП - чл. 7 (1) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително; - ЗНП - чл. 22 (1) - Училищното образование осигурява обучението и възпитанието на учениците в съответствие с обществените потребности и индивидуалните им способности и очаквания за успешна реализация в гражданското общество. Към така изложената фактическа обстановка, настоящият състав счита за относими относно правото на образование, наред със цитираните нормативни актове и следните норми от действащото българско и международно законодателство: - чл.13 от Международен пакт на ООН за икономически, социални и културни права (обн. ДВ бр. 43 от 28.05.1976 г.), който гласи: ал. 1 "Държавите - страни по този пакт признават на всяко лице правото на образование. Те приемат, че образованието трябва да бъде насочено към пълното развитие на човешката личност и на съзнанието за нейното достойнство, както и да засили зачитането на човешките права и основни свободи. ... "; - чл. 23 от Конвенцията на ООН за правата на детето(обн. ДВ бр. 55 от 12.07.1991 г.), който гласи: ал. 1 "Държавите - страни по конвенцията признават, че дете с умствени или физически недостатъци трябва да води пълноценен и достоен живот в условия, които осигуряват достойнството му, поощряват самостоятелността и улесняват активното му участие в обществото"; - чл. 24 от Конвенция на правата на хора с увреждания (обн., ДВ, бр. 37 от 15.05.2012 г., в сила от 21.04.2012 г.), който гласи: „Държавите - страни по настоящата конвенция, признават правото на образование на хората с увреждания.......”; - чл.17 от Европейската социална харта - ревизирана (обн. ДВ бр. 43 от 4.05.2001 г.), който гласи: "С цел да осигурят ефективното упражняване на правото на децата и младежите да израстват в среда, която създава условия за пълно разгръщане на личността им и техните физически и умствени възможности, договарящите се страни се задължават, пряко или в сътрудничество с обществени и частни организации, да вземат всички необходими и подходящи мерки, насочени към: 1а. Осигуряване за децата и младежите, и предвид правата и задълженията на техните родители, на съответните грижи, подпомагане, образование и обучение, от които те се нуждаят, и по-специално чрез осигуряване на условия за създаването или поддържането на институции и услуги, достатъчни и подходящи за тази цел." и чл. "Е" от Хартата, който касае генерална забрана за дискриминация; - чл. 2 от Допълнителния протокол към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи прогласява правото на образование като основно човешко право, свързано с развитието на личността – равен достъп до образование и качествено образование, според който: „Никой не може да бъде лишен от правото на образование”. - чл. 4, т. 2 и Раздел II от Закон за интеграция на хората с увреждания. Особено внимание следва да се обърне на чл.17, т.1 и т.2 на същия закон. Разпоредбата на чл. 17, т.1 и т.2 създава задължение на МОН за осигуряване обучение на децата с увреждания от предучилищна и училищна възраст в училищата по чл. 26, ал. 1, т. 1 - 10 от Закона за народната просвета и в детските градини по чл. 18 от същия закон и осигуряване на подкрепяща среда за интегрирано обучение на децата с увреждания; - чл. 32 от Закона за защита от дискриминация – „Обучаващите институции предприемат подходящи мерки с цел изравняване на възможностите за ефективно упражняване на правото на образование и на обучение на лицата с увреждания.........”. Към предмета на спора е относимо решение на Европейския комитет по социални права към Съвета на Европа по жалба № 41/2007 на MentalDisabilityAdvocacyCenter (MDAC) v Bulgaria. В решението по жалба № 41/2007 Европейският комитет по социални права към СЕ се е произнесъл, че за да отговаря на възприетите образователни стандарти, образованието на лицата със СОП трябва да бъде налично, достъпно, подходящо и адаптивно. Цитираната правна уредба гарантира правото на обучение,от една страна, а от друга страна задължава държавата да уважава правото на родителите да дадат на децата си обучение в съответствие със собствените си убеждения и да предоставят достъп на всяко лице до всички съществуващи възможности за образование в съответствие с действащите правила.(…) Равният достъп до образование, което е всепризнато право на всяко дете не означава еднаква грижа спрямо всички деца, а диференциране на грижата спрямо техните различни потребности.От друга страна, националната правна уредба е предвидила като изключение от правилото, че всяко неравно третиране е дискриминация, изброявайки изчерпателно изключенията, които не представляват дискриминация в чл.7 от Закон за защита от дискриминация. Различното третиране на лица с увреждания при провеждане на обучение и придобиване на образование за задоволяване на специфични образователни потребности с цел изравняване на възможностите им не представлява дискриминация (чл.7, т.10 от ЗЗДискр.) Специалните мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на защитен признак не представлява дискриминация. (чл.7, т.13 от ЗЗДискр.), както и специалната закрила на непълнолетни и лица с увреждания, установени със закон (чл.7, т.14 от ЗЗДискр.). Такава специална закрила представляват „специалните детски градини” и специални групи за адаптация, мотивация, ориентация, социализация и последваща образователна интеграция,(…) създадени за да удовлетворят специфичните им образователни потребности и изравняване на възможностите им с децата, които нямат нужда от специфични условия на обучение. Закрилата на детето против дискриминация е правно уредена и в преамбюла на Конвенцията за правата на детето, /приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. – ДВ бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 03.07.1991 г./ е записано „..... детето поради физическата и умствената си незрялост се нуждае от специални гаранции и грижи...” В хипотезата на чл. 2, т. 2 от Конвенцията е записано „Държавите–страни по Конвенцията, вземат всички подходящи мерки за осигуряване закрилата на детето против всички форми на дискриминация ....” Право на труд и упражняване на професия на родителите – по отношение баланса на тези права, неприемането на дете със СОП в детска градина, в специално създадена група за адаптация, мотивация, ориентация и социализация (…) или отказването детето да бъде на целодневен престой, нарушава освен правото на образование на детето, но и правото на труд на родителите. Принудени са целодневно да се грижат за детето си поради техния здравословен статус и да напуснат работа, поради невъзможност да съчетаят трудовите ангажименти или да посещават целодневно частни детски градини, което затруднява финансово семейството. Съгласно Класификатора за деца и ученици със СОП (приложение №2) към Методическите указания на МОМН за дейността на екипите за комплексно педагогическо оценяване в регионалните инспекторати по образование, Б. попада в т. 7.3.1., която обхваща случаите на психични разстройства, характерни за детството и юношеството (т.7.3.), известни като хиперкинетични разстройства от групата на генерализирани разстройства на психичното развитие по МКБ – 10 (Международна класификация на болестите – десета ревизия) с код F 84. Това са група разстройства характеризиращи се с качествени нарушения в социалните взаимоотношения, начина на комуникация и с ограничен, стериотипен повтарящ се комплекс от интереси и дейности. Тези абнормости са генерализиран признак на индивида във всички ситуации, за разлика от тези при умствено изоставане, и се наблюдават в повече области на развитие, преди всичко в социалната насоченост и общуването като цяло. Според описанието дадено в цитираната т. 7.3.1. на класификатора, като пряк резултат от тях се сочат проблемите в обучението и вграждането в училищната среда. Въз основа на тази характеристика на хиперкинетичните разстройства, от каквото страда Б. според диагнозата, поставена от Клиника по детска психиатрия „Св. Никола” към УМБАЛ „Александровска” ЕАД и според заключението на Екипа за комплексно педагогическо оценяване към Регионалния инспекторат по образованието - гр. София, препоръките в цитирания класификатор най-общо са: проблемите на хиперактивността и дефицита на вниманието водят до неприспособяване или дезадаптиране към институции - детска градина, училище и други, поради което е нужно адаптирано обучение, улесняващо вграждането на детето в училищната среда; подходяща е група с по-малък брой деца, ресурсен учител и съпътстваща психологична подкрепа. Данните по преписката посочват, че такава подкрепа не е била оказана. (…)Всичко това са прояви, резултат на генерализираното разстройство в развитието, от което страда детето, които са описани в т. 7.3.1. на Класификатора за деца и ученици със СОП. Директорът и специалният педагог на специалната група и останалите специалисти от екипа, които са имали задача да работят с детето, не могат да сочат тези прояви като доказателства, че детето не може да бъде адаптирано и интегрирано. Обратно – трябвало е да сочат конкретни мерки, съобразени със състоянието на детето и насочени към преодоляване на това състояние, към адаптиране на детето и към неговото интегриране към реалната среда на детската градина. Такива мерки нито един от изброените специалисти не посочва и не описва. Заслужава внимание императивната разпоредба на чл. 2, ал. 2 от сега действащата Наредба № 1 от 23.01.2009 г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания, според която на децата и учениците със специални образователни потребности се осигурява психолого-педагогическа подкрепа за коригиране и компенсиране на съответното увреждане, нарушение или затруднение, както и за стимулиране на цялостното им развитие за успешна социална интеграция и професионална реализация. В осигуряването на психологическа подкрепа ключова е ролята на ресурсния учител. Той е специален педагог, който подпомага с различни методи включването на децата със СОП в образователна среда. В зависимост от индивидуалните потребности и възможности на детето, той подпомага участието му в групови занимания с други лица, съветва учителите за най-подходящите методи на обучение, общува пряко с родителите на децата и т.н. От протокола и представените по преписката доказателства се установява, че на детето не е бил назначен ресурсен учител, който е предвиден и в чл.7 от НАРЕДБА № 1 от 23.01.2009 г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания да бъде включен в екип от специалисти, който обучава и възпитава деца със СОП. Доказателствата посочват, че на детето е осигурена индивидуална работа с логопед, психолог и групова социализация в рамките на престоя му в специална група под ръководството на специален педагог. Съставът е на мнение, че дори да са предприети мерки от директорката на детската градина и екипа, мерки за развитието на детето Б., в рамките на един час или час и половина са недостатъчни за адаптирането и интегрирането му. Пети специализиран постоянен заседателен състав приема за индициран факта, че детето по настоящата преписка не е получавало необходимото обучение, ограничена му е била възможността да общува със своите връстници и неговите възможности и социалните му умения остават недостатъчно развити. Ограниченият достъп до обучение не може да предостави адекватно образование и грижа за това дете, а именно, за да е налице интегрирано обучение, детето трябва да прекарва най-малко 50 % от учебното време в детската градина сред свой връстници. (…) Статут на дете със СОП се придобива с наличието на някое от по-горе посочените увреждания, чието обучение, възпитание и оценяване е правно регламентирано. Б. е оценен от екип за комплексно педагогическо оценяване към РИО на МОМН - София-град и може да се ползва от правата, предоставени на децата със СОП. В чл.13, ал. 1 от НАРЕДБА № 1 от 23.01.2009 г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания е регламентирана основната цел на комплексното педагогическо оценяване от екипа към регионалния инспекторат по образованието, именно да се извърши първична оценка на общото развитие на детето или ученика, въз основа на която да се препоръча видът и формата на обучение. В изпълнение на своите правомощия екипът препоръчва на Б. интегрирано обучение, възпитание и отглеждане в ОДЗ, ЦДГ и ДГ, което поддържа твърдението, че при тези деца се поставя акцент върху образователните им нужди и педагогическия аспект на въздействие. При интегрираното обучение очакванията са децата да се променят и да отговарят на определените от общообразователната система стандарти. Също така безспорно е , че оценката, направена от екипа не конкретизира обучението на Б. да се осъществява в рамките на няколко часа, което потвърждава, че детето е можело да бъде на целодневно обучение в детската градина и тази форма на обучение дава възможност на родителите да посещават работа и упражняват професия, поради целодневно и цялостно обгрижване на детето. За да може обучението да бъде максимално ефективно, в детските градини се създава екип за педагогическо оценяване, който прави индивидуална програма за всяко дете със СОП, проследява развитието му, дава препоръки за неговото по-качествено обучение. Обучавайки се със индивидуална програма, детето учи със собствен темп. Правна регламентация на обучението по индивидуална образователна програма се съдържа в "Наредба № 1 за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или хронични заболявания", издадена от Министъра на образованието и науката, обн. ДВ бр. 11 от 11.02.2009 г. . Наредбата възлага на директора на съответната детска градина задължението да определи със заповед екип от специалисти, който да проследява динамиката в развитието на децата със СОП и разработва индивидуални образователни програми за тяхното обучение, възпитание и развитие. … Мотиви към решение от 14.03.2013 по преписка № 192/ 2010 г. на КЗД, „Дете със специални образователни потребности”, съгласно § 3а, т. 2 от ДР на Правилника за прилагане на Закона за народната просвета - "деца и ученици със специални образователни потребности" са деца и ученици със сензорни, с физически, с множествоувреждания, с умственаизостаналост, с обучителнитрудности, с езиково-говорнинарушения”. "Дискриминация по признак на увреждане”, съгласно чл.2 от Конвенция за правата на хора с увреждания, означава всякакво правене на разлика, всякакви ограничения или изключения, основаващи се на увреждане, имащи за цел или последица нарушаване или отменяне на зачитането, признаването или равноправното упражняване на всички права на човека и основни свободи в политическата, икономическата, социалната, културната, гражданската или всяка друга област. Това включва всякакви форми на дискриминация, включително отказ за предоставяне на разумни улеснения. Лицата със специални образователни потребности се намират под специалната закрила на държавата и обществото. Специалната закрила изисква и прилагането на специални мерки с оглед изравняване във възможностите за адаптация и социална интеграция на нуждаещите се от тази закрила лица. Част от тези специални мерки е анализа на индивидуалните потребности на всяко лице с умствени или физически увреждания, с оглед прилагането на по-нататъшни ефективни мерки за интегрирано или специално обучение, които задължително да бъдат предприети със съгласието и активното участие на родителите, настойниците или попечителите на съответните лица. По този начин ще бъдат изпълнени принципите и разпоредбите за специалната държавна грижа и подпомагането на семействата или настойниците на децата със специални потребности в усилията им към ефективна социална интеграция и реализация на индивида в обществото. Правно регламентирано е посочените деца да се обучават и възпитават интегрирано. Интегрираното обучение е форма за обучение на деца със специални образователни потребности, при която всяко от тях се обучава в масови групи (училища, детски градини) по план, съобразен с индивидуалните му потребности. Целта на обучението на деца със СОП чрез формите на интегрирано образование е цитираните деца да развият максимално капацитета си да учат и да се образоват в равноправно положение заедно с връстниците си, т.е. очакванията са децата да се променят и да отговарят на определените от общообразователната система стандарти. Процесът по въвеждане на интегрирано обучение в България стартира след 2002 год., когато са приети законодателни актове, регламентиращи необходимите базисни предпоставки за интегрирането на деца със СОП в системата на народната просвета - измененията в Закона за народната просвета от 24.09.2002 г., чл.21 и чл.27 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, съгласно които дете със специални образователни потребности се обучава и възпитава интегрирано в детските градини по чл. 18 от Закона за народната просвета, като за такива деца правно уредена е възможността да се създадат и специални детски градини и обслужващи звена по чл. 21, ал. 3 от ЗНП. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗНП задължава детските градини да приемат деца със СОП и/или хронични заболявания. Нещо повече, в разпоредбата на чл. 21, ал.4 на ЗНП се предвижда, че децата със СОП постъпват в специални детски градини, когато всички други възможности за обучение и възпитание в държавни и общински детски градини, и обслужващи звена са изчерпани и при писмено изразено желание на родителите или настойниците. Основна цел на цитираната нормативна уредба е да се осигурява пълноценна социална интеграция на децата със СОП. Държавите не са длъжни да настанят дете, което страда от разстройство в развитието в частна детска градина, когато за детето има място в държавно детско заведение, което предлага специални улеснения за деца с недъзи. В противен случай правото би било илюзорно, особено за хора, които нямат достатъчно средства да плащат такси за целодневно обучение в частни детски градини. Сходно е обстоятелството в настоящата преписка (…). Ако на едно лице бъде отказана възможност да получи предучилищно възпитание и обучение, това води до значими последици за развитието на лицето и за пълноценно упражняване от негова страна на основни права и свободи. Праватана посочените групи лица, по отношение на които не следва да бъде допуснато положение, при което упражняването ще е при по-малко благоприятни условия или невъзможно на основа на някой от защитените признаци са: Право на образование– образованието е средство за реализация в обществения живот и за социална интеграция в обществото. Видно от общото секторно законодателство, образованието, обучението и придобиването на квалификация се насърчава от държавата. Нормите, в които е закрепена 16-годишната възраст на гражданите като възраст, до която индивида подлежи на задължително образование, следва да се прилага буквално, а не да се възприема като основание за фиксирането на тази възраст като пределна за получаване на образование. Нормите, в които се урежда 16-годишната възраст като задължителна за българските граждани при получаване на образование и обучение са следните: - КРБ – чл.53 (1) - Всеки има право на образование като основно право на гражданите; (2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително; - ЗНП - чл. 4 (1) - Гражданите имат право на образование; . - ЗНП - чл. 7 (1) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително; - ЗНП - чл. 22 (1) - Училищното образование осигурява обучението и възпитанието на учениците в съответствие с обществените потребности и индивидуалните им способности и очаквания за успешна реализация в гражданското общество. Към така изложената фактическа обстановка, настоящият състав счита за относими относно правото на образование, наред със цитираните нормативни актове и следните норми от действащото българско и международно законодателство: - чл.13 от Международен пакт на ООН за икономически, социални и културни права (обн. ДВ бр. 43 от 28.05.1976 г.), който гласи: ал. 1 "Държавите - страни по този пакт признават на всяко лице правото на образование. Те приемат, че образованието трябва да бъде насочено към пълното развитие на човешката личност и на съзнанието за нейното достойнство, както и да засили зачитането на човешките права и основни свободи. ... "; - чл. 23 от Конвенцията на ООН за правата на детето(обн. ДВ бр. 55 от 12.07.1991 г.), който гласи: ал. 1 "Държавите - страни по конвенцията признават, че дете с умствени или физически недостатъци трябва да води пълноценен и достоен живот в условия, които осигуряват достойнството му, поощряват самостоятелността и улесняват активното му участие в обществото"; - чл. 24 от Конвенция на правата на хора с увреждания (обн., ДВ, бр. 37 от 15.05.2012 г., в сила от 21.04.2012 г.), който гласи: „Държавите - страни по настоящата конвенция, признават правото на образование на хората с увреждания.......”; - чл.17 от Европейската социална харта - ревизирана (обн. ДВ бр. 43 от 4.05.2001 г.), който гласи: "С цел да осигурят ефективното упражняване на правото на децата и младежите да израстват в среда, която създава условия за пълно разгръщане на личността им и техните физически и умствени възможности, договарящите се страни се задължават, пряко или в сътрудничество с обществени и частни организации, да вземат всички необходими и подходящи мерки, насочени към: 1а. Осигуряване за децата и младежите, и предвид правата и задълженията на техните родители, на съответните грижи, подпомагане, образование и обучение, от които те се нуждаят, и по-специално чрез осигуряване на условия за създаването или поддържането на институции и услуги, достатъчни и подходящи за тази цел." и чл. "Е" от Хартата, който касае генерална забрана за дискриминация; - чл. 2 от Допълнителния протокол към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи прогласява правото на образование като основно човешко право, свързано с развитието на личността – равен достъп до образование и качествено образование, според който: „Никой не може да бъде лишен от правото на образование”. - чл. 4, т. 2 и Раздел II от Закон за интеграция на хората с увреждания. Особено внимание следва да се обърне на чл.17, т.1 и т.2 на същия закон. Разпоредбата на чл. 17, т.1 и т.2 създава задължение на МОН за осигуряване обучение на децата с увреждания от предучилищна и училищна възраст в училищата по чл. 26, ал. 1, т. 1 - 10 от Закона за народната просвета и в детските градини по чл. 18 от същия закон и осигуряване на подкрепяща среда за интегрирано обучение на децата с увреждания; - чл. 32 от Закона за защита от дискриминация – „Обучаващите институции предприемат подходящи мерки с цел изравняване на възможностите за ефективно упражняване на правото на образование и на обучение на лицата с увреждания.........”. Към предмета на спора е относимо решение на Европейския комитет по социални права към Съвета на Европа по жалба № 41/2007 на MentalDisabilityAdvocacyCenter (MDAC) v Bulgaria. В решението по жалба № 41/2007 Европейският комитет по социални права към СЕ се е произнесъл, че за да отговаря на възприетите образователни стандарти, образованието на лицата със СОП трябва да бъде налично, достъпно, подходящо и адаптивно. Цитираната правна уредба гарантира правото на обучение,от една страна, а от друга страна задължава държавата да уважава правото на родителите да дадат на децата си обучение в съответствие със собствените си убеждения и да предоставят достъп на всяко лице до всички съществуващи възможности за образование в съответствие с действащите правила.(…) Равният достъп до образование, което е всепризнато право на всяко дете не означава еднаква грижа спрямо всички деца, а диференциране на грижата спрямо техните различни потребности.От друга страна, националната правна уредба е предвидила като изключение от правилото, че всяко неравно третиране е дискриминация, изброявайки изчерпателно изключенията, които не представляват дискриминация в чл.7 от Закон за защита от дискриминация. Различното третиране на лица с увреждания при провеждане на обучение и придобиване на образование за задоволяване на специфични образователни потребности с цел изравняване на възможностите им не представлява дискриминация (чл.7, т.10 от ЗЗДискр.) Специалните мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на защитен признак не представлява дискриминация. (чл.7, т.13 от ЗЗДискр.), както и специалната закрила на непълнолетни и лица с увреждания, установени със закон (чл.7, т.14 от ЗЗДискр.). Такава специална закрила представляват „специалните детски градини” и специални групи за адаптация, мотивация, ориентация, социализация и последваща образователна интеграция,(…) създадени за да удовлетворят специфичните им образователни потребности и изравняване на възможностите им с децата, които нямат нужда от специфични условия на обучение. Закрилата на детето против дискриминация е правно уредена и в преамбюла на Конвенцията за правата на детето, /приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. – ДВ бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 03.07.1991 г./ е записано „..... детето поради физическата и умствената си незрялост се нуждае от специални гаранции и грижи...” В хипотезата на чл. 2, т. 2 от Конвенцията е записано „Държавите–страни по Конвенцията, вземат всички подходящи мерки за осигуряване закрилата на детето против всички форми на дискриминация ....” Право на труд и упражняване на професия на родителите – по отношение баланса на тези права, неприемането на дете със СОП в детска градина, в специално създадена група за адаптация, мотивация, ориентация и социализация (…) или отказването детето да бъде на целодневен престой, нарушава освен правото на образование на детето, но и правото на труд на родителите. Принудени са целодневно да се грижат за детето си поради техния здравословен статус и да напуснат работа, поради невъзможност да съчетаят трудовите ангажименти или да посещават целодневно частни детски градини, което затруднява финансово семейството. Съгласно Класификатора за деца и ученици със СОП (приложение №2) към Методическите указания на МОМН за дейността на екипите за комплексно педагогическо оценяване в регионалните инспекторати по образование, Б. попада в т. 7.3.1., която обхваща случаите на психични разстройства, характерни за детството и юношеството (т.7.3.), известни като хиперкинетични разстройства от групата на генерализирани разстройства на психичното развитие по МКБ – 10 (Международна класификация на болестите – десета ревизия) с код F 84. Това са група разстройства характеризиращи се с качествени нарушения в социалните взаимоотношения, начина на комуникация и с ограничен, стериотипен повтарящ се комплекс от интереси и дейности. Тези абнормости са генерализиран признак на индивида във всички ситуации, за разлика от тези при умствено изоставане, и се наблюдават в повече области на развитие, преди всичко в социалната насоченост и общуването като цяло. Според описанието дадено в цитираната т. 7.3.1. на класификатора, като пряк резултат от тях се сочат проблемите в обучението и вграждането в училищната среда. Въз основа на тази характеристика на хиперкинетичните разстройства, от каквото страда Б. според диагнозата, поставена от Клиника по детска психиатрия „Св. Никола” към УМБАЛ „Александровска” ЕАД и според заключението на Екипа за комплексно педагогическо оценяване към Регионалния инспекторат по образованието - гр. София, препоръките в цитирания класификатор най-общо са: проблемите на хиперактивността и дефицита на вниманието водят до неприспособяване или дезадаптиране към институции - детска градина, училище и други, поради което е нужно адаптирано обучение, улесняващо вграждането на детето в училищната среда; подходяща е група с по-малък брой деца, ресурсен учител и съпътстваща психологична подкрепа. Данните по преписката посочват, че такава подкрепа не е била оказана. (…)Всичко това са прояви, резултат на генерализираното разстройство в развитието, от което страда детето, които са описани в т. 7.3.1. на Класификатора за деца и ученици със СОП. Директорът и специалният педагог на специалната група и останалите специалисти от екипа, които са имали задача да работят с детето, не могат да сочат тези прояви като доказателства, че детето не може да бъде адаптирано и интегрирано. Обратно – трябвало е да сочат конкретни мерки, съобразени със състоянието на детето и насочени към преодоляване на това състояние, към адаптиране на детето и към неговото интегриране към реалната среда на детската градина. Такива мерки нито един от изброените специалисти не посочва и не описва. Заслужава внимание императивната разпоредба на чл. 2, ал. 2 от сега действащата Наредба № 1 от 23.01.2009 г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания, според която на децата и учениците със специални образователни потребности се осигурява психолого-педагогическа подкрепа за коригиране и компенсиране на съответното увреждане, нарушение или затруднение, както и за стимулиране на цялостното им развитие за успешна социална интеграция и професионална реализация. В осигуряването на психологическа подкрепа ключова е ролята на ресурсния учител. Той е специален педагог, който подпомага с различни методи включването на децата със СОП в образователна среда. В зависимост от индивидуалните потребности и възможности на детето, той подпомага участието му в групови занимания с други лица, съветва учителите за най-подходящите методи на обучение, общува пряко с родителите на децата и т.н. От протокола и представените по преписката доказателства се установява, че на детето не е бил назначен ресурсен учител, който е предвиден и в чл.7 от НАРЕДБА № 1 от 23.01.2009 г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания да бъде включен в екип от специалисти, който обучава и възпитава деца със СОП. Доказателствата посочват, че на детето е осигурена индивидуална работа с логопед, психолог и групова социализация в рамките на престоя му в специална група под ръководството на специален педагог. Съставът е на мнение, че дори да са предприети мерки от директорката на детската градина и екипа, мерки за развитието на детето Б., в рамките на един час или час и половина са недостатъчни за адаптирането и интегрирането му. Пети специализиран постоянен заседателен състав приема за индициран факта, че детето по настоящата преписка не е получавало необходимото обучение, ограничена му е била възможността да общува със своите връстници и неговите възможности и социалните му умения остават недостатъчно развити. Ограниченият достъп до обучение не може да предостави адекватно образование и грижа за това дете, а именно, за да е налице интегрирано обучение, детето трябва да прекарва най-малко 50 % от учебното време в детската градина сред свой връстници. (…) Статут на дете със СОП се придобива с наличието на някое от по-горе посочените увреждания, чието обучение, възпитание и оценяване е правно регламентирано. Б. е оценен от екип за комплексно педагогическо оценяване към РИО на МОМН - София-град и може да се ползва от правата, предоставени на децата със СОП. В чл.13, ал. 1 от НАРЕДБА № 1 от 23.01.2009 г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания е регламентирана основната цел на комплексното педагогическо оценяване от екипа към регионалния инспекторат по образованието, именно да се извърши първична оценка на общото развитие на детето или ученика, въз основа на която да се препоръча видът и формата на обучение. В изпълнение на своите правомощия екипът препоръчва на Б. интегрирано обучение, възпитание и отглеждане в ОДЗ, ЦДГ и ДГ, което поддържа твърдението, че при тези деца се поставя акцент върху образователните им нужди и педагогическия аспект на въздействие. При интегрираното обучение очакванията са децата да се променят и да отговарят на определените от общообразователната система стандарти. Също така безспорно е , че оценката, направена от екипа не конкретизира обучението на Б. да се осъществява в рамките на няколко часа, което потвърждава, че детето е можело да бъде на целодневно обучение в детската градина и тази форма на обучение дава възможност на родителите да посещават работа и упражняват професия, поради целодневно и цялостно обгрижване на детето. За да може обучението да бъде максимално ефективно, в детските градини се създава екип за педагогическо оценяване, който прави индивидуална програма за всяко дете със СОП, проследява развитието му, дава препоръки за неговото по-качествено обучение. Обучавайки се със индивидуална програма, детето учи със собствен темп. Правна регламентация на обучението по индивидуална образователна програма се съдържа в "Наредба № 1 за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или хронични заболявания", издадена от Министъра на образованието и науката, обн. ДВ бр. 11 от 11.02.2009 г. . Наредбата възлага на директора на съответната детска градина задължението да определи със заповед екип от специалисти, който да проследява динамиката в развитието на децата със СОП и разработва индивидуални образователни програми за тяхното обучение, възпитание и развитие. …
advokatvarna.com