Семейството- това е съюзът между двама души, който се поражда от любов и желание за бъдещо щастие. Семейството е най-важната единица в обществото след човека като индивид, защото именно човекът е това социално същество, което неможе да живее само и създава този институт.
В съвремието се наблюдават все по-малко сключени граждански бракове, но дори и без тази официалност деца се раждат. В течение на времето отношенията между родителите може да се влошат и те да преценят, че е по-добре да живеят отделно. Стига се, обаче до въпроса за поемането на родителските права и с тях основните грижи за децата. В случаите, когато съдът разглежда спора и спорещите имат ненавършили пълнолетие деца, тогава основно се изследват и охраняват интересите на децата. В съдебното решение по развода се разглежда: упражняването на родителски права, режим на лични отношения и издръжка като задължителни реквизити, но не е това най-важното.
Важното е съхраняването на връзката между родител-дете, да бъдат опазени интересите на детето , така че да живее то нормално в една сигурна среда и да има светло бъдеще. Не е всичко само нормативна база и суха материя. При решаването на спорове между родителите децата не трябва да бъдат жертва от прилагането на закони без тяхното точно съблюдаване да е в интерес на детето.
Във връзка с предоставянето на родителските права при развод по исков ред се изисква съдът да съблюдава за примерно изброените критерии в Семейния кодекс: „възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица- близки на родителите, социално обкръжение и материалните възможности”.
Това, обаче е крайно недостатъчно. Необходимо е да се потърси например и моралният лик на тези родители, тяхната ценностна система и т.н. В Закона за закрила на детето се прави преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства,имащи отношение към детето. Тук в центъра на изследване е изцяло детето, като най-уязвимо същество.
От гледна точка на родителите, то единият от тях е винаги ощетен, тъй като упражняването на родителските права се предоставя само на един родител. Както от юридическа, така и от психологическа гледна точка изборът на един родител, който да продължи упражняването на правата спрямо детето, практически лишава другия от тази възможност и го поставя в особено неизгодна ситуация в момент на лична уязвимост.
Това няма как да не се отрази на психиката на първо място на детето, което е свикнало да вижда редовно майка си и баща си,и на второ място на самият родител. Би трябвало застъпено да се прилага чл. 18 от Конвенцията за правата на детето, където се указва че двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и развитието на непълнолетното дете. В редица държави родителските права след развода се упражняват и от двамата родители и само при изрична молба се присъждат на единия. Необходима е промяна на законодателството с цел разрешаване на проблемите в семейството без децата да бъдат изкупителната жертва. Трябва да се мисли първо по посока на алтернативни методи за решаване на конфликтите между родителите като: медиация, семейно консултиране, социална дейност и т.н.
