Имуществени и неимуществени вреди В облигационноправната теория традиционно се приема поделянето на вредите на имуществени и неимуществени в зависимост от естеството на накърненото благо. вреди, имуществени, неимуществени, обезщетяване, увреждане,
В облигационноправната теория традиционно се приема поделянето на вредите на имуществени и неимуществени в зависимост от естеството на накърненото благо.
За имуществена вреда се счита всяко засягане на правната сфера на едно лице, което намалява имущественото му състояние в момента или създава пречка наличното имущество да бъде увеличено в бъдеще. Тази вреда има реално икономическо изражение, може да бъде изчислена и установена по размер. Имуществената вреда може да се прояви в две форми- претърпени загуби и пропуснати ползи. Размерът на претърпяната загуба се сформира от разликата между имуществото след неизпълнението и икономическото положение, което кредиторът би имал, ако задължението беше изпълнено.Иначе казано, претърпените загуби представляват реалните ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора- понасяне на разноски, изхабяване на вещи, заплащане на разликата в цената на вещта и др. Разграничението между два вида имуществени вреди се изразява в това доколко вредите са обективиран резултат от неизпълнението, Пропусната полза е налице тогава, когато за кредитора се осуетява възможността за едно сигурно, предварително планирано и очаквано увеличение на имуществото у в бъдеще- пропускането да придобие едно благо, вземане и др. Поради това пропуснатите ползи са само определяеми на основата на опита и обичаите в практиката.
Неимуществените вреди се дефинират най- общо като щети, които не са свързани с имуществото, благосъстоянието или доходите на лицето и които като такива не може да бъдат оценени по обективен начин по отношение на пазарна цена или стойност. При тях посегателството е насочено срещу благо, свързано със самата личност на пострадалия- неговия живот и здраве, чест, лични взаимоотношения и положение в обществото и др. Това увреждане е несъизмеримо с материалната сфера, не може да се оцени в пари, в много случаи то няма външна изява, от която да се съди за мащабите на вредата. Освен това преценката за размера на такава вреда може да бъде само субективното виждане на съдията, анализиращ фактите по делото, но не и предварително определен обективен критерий, какъвто съществува при материалната вреда. В рамките на неимуществените вреди някои автори провеждат още едно вътрешно обособяване: Първата група вреди са тези, които накърняват личността и достойнството на увредения и неговото добро име в обществото, а вторият вид се изразяват в понасяне на физически и душевни страдания, предизвикани от действия на други лица. Не всяко причиняване на физически или душевен дисбаланс обаче може да се окачестви като вреда. Нужно е страданието да е продължително във времето и да е с по- голяма интензивност.
Съгласно възприетото в европейската съдебна практика разбиране понятието „неимуществена” има единен характер и в него се включва всяка вреда, произтичаща от накърняване на аспекти, които са вътрешно присъщи на личността. Приема се, че неимуществената вреда като комплекс обхваща различни подвидове вреди: телесно увреждане, тоест физическо или умствени вреждане, психическо увреждане, тоест емоционално страдание, предизвикано от нараняване, и неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание.
Най- голямата трудност, съпътстваща неимуществените вреди, е определянето на размера, в който те трябва да бъдат възмездени. Липсата на специален текст в Закона за туризма, визиращ начина на изчисляване на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, налага прилагането на друга разпоредба, относима към аналогични случаи.
advokatvarna.com