Условно осъждане!

Не всички разбират същността на условното осъждане. Това се дължи на неточния му термин. Всъщност, условно осъждане няма. 

Условното осъждане е абсолютно и безусловно осъждане с налагане на наказание – лишаване от свобода (затвор). Единственото “условно“ при това осъждане е отлагането на изпълнението на наказанието под условие. Вероятно затова законът използва термина “условно осъждане“. Тоест условно осъждане по чл. 66 от НК е едно безусловно осъждане с отлагане на изпълнението на наказанието за определен срок.

 

Условието, поради което се отлага изпълнението на наказанието не е едно. Условията са две. Първото: осъденият “условно“ да работи или учи. Второто: да не върши престъпления. Условията са кумулативни. Ако осъденият не изпълни тези условия за времето на изпитателния срок, то той търпи отложеното наказание. Осъденият обаче може и да не спазва тези условия, ако е задължен да се лекува. Вероятно най-точен термин за условно осъждане е терминът “отсрочване на присъдата“.

 

Целта на отсрочването на присъдата е да се изпита дали извършилото престъпление лице действително заслужава да изтърпи ефективно наказанието и дали може да се поправи и превъзпита без да влиза в затвор. Такава е и съдебната практика. Според нея за приложението на института на условното осъждане е необходимо да се разгледа преди всичко въпросът дали подсъдимият може да бъде поправен без ефективното изтърпяване на наказанието.

 

Условното осъждане води до ограничаване на наказателната репресия спрямо извършителите на не тежки престъпления. То е една възможност, която съдът може да приложи, но без да е задължен да го направи. Преценката е на самия съд, а основният въпрос, на който си отговаря съдът при вземането на решение дали да приложи чл. 66 и да “осъди условно“ подсъдимия е дали той може да се поправи и превъзпита така, че да не върши други престъпления.

 

Ако деянието или деецът разкриват висока степен на обществена опасност и няма изгледи, че деецът може да се превъзпита, прилагането на института на условното осъждане ще бъде незаконосъобразно. За условното осъждане винаги се преценя конкретно и то може да бъде приложено за всички видове престъпления.

 

Предпоставките за допускането на “условното осъждане“ са три:

1. Наложеното с присъда наказание да е до три години. Не повече.

2. Осъденият да не е осъждан на наказание лишаване от свобода или да е реабилитиран.

3. Деецът да е поправим и превъзпитаем – да могат да се постигнат целите на наказанието.

 

Наказанието няма за цел да репресира осъдения. Целта е чрез него да се постигне поправяне и превъзпитаване на осъдените, така, че да спазват законите – индивидуална превенция. Другата цел е да въздейства възпитателно и предупредително на цялото общество, така, че да не се вършат престъпления – генерална превенция. Акцентът при условното осъждане е поставен на индивидуалната превенция.

 

Срокът, за който може да се отложи изпълнението на наказанието е рамкиран от закона – от три до пет години. Съдът е ограничен и може да определя свободно точен срок само в посочените законови рамки. Това той прави пак с оглед постигането на целите на наказанието с оглед поправянето на всеки конкретен подсъдим. Това е и основният смисъл на института с неточен термин – условно осъждане по чл. 66 от НК.

 

Съдът обаче, може да не отложи наказанието въпреки, че всички предпоставки за това са налице. Условното осъждане, както се посочи, е възможност, а не задължение на съда. Тук е разликата между условното осъждане по чл. 66 и освобождаването от наказателна отговорност по чл. 78а от НК. Ако предпоставките на чл. 78а са налице, то съдът е длъжен да освободи дееца от наказателна отговорност и да му наложи глоба. 

 

Важно уточнение е, че изпитателният срок не може да надминава размера на наложеното наказание с повече от три години. Ако в изпитателния срок осъденият извърши умишлено престъпление, за което му е наложено наказание лишаване от свобода, то той ще търпи и отложеното наказание. Съдът не може да отложи изпълнението на наказанието за втори път. Новото наказание е сбор от първоначално отложеното  наказанието за второто престъпление.

 

Ако в изпитателния срок осъденият условно извърши престъпление по непредпазливост, то дали ще изтърпи отложеното наказание в затвор се преценя от съда, за всеки конкретен случай. Съдът може да прецени наказанието да се търпи изцяло, частично или въобще да не се търпи.

 

Условното осъждане е една благоприятна възможност на осъдените лица да се поучат от постъпката си. Законодателят им дава шанс да се превъзпитат, без да влизат в затвор и без да изпитат отрицателното въздейтвие на затворническата среда. Чрез него него те могат да продължат нормалния си живот и дейност.

 

В същото време едно условно осъждане не е без последици. За срока през, който е отложено ефективното изпълнение на наказанието извършителят трябва да бъде крайно внимателен и да се въздържа от всякакви неправомерни прояви. Въпреки, че не търпи наказанието, деецът се смята за осъждан с всички неблагоприятни на осъждането последици.