КАКВИ СА ПРАВАТА НИ?
Заради системен тормоз по телефона от служител на колекторска фирма за задължение по договор за потребителски кредит сключен с банка и продаден на колекторската фирма - П. К. Т. образувала гражданско дело срещу колектора. Тя претендира заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева заради причинените й неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от поведението на служители на фирмата. П. К. Т. твърди се, че колекторската фирма умишлено й нанесла морални вреди, изразяващи се в притеснения и уплах. Въпреки, че спорът между страните е могъл да бъде решен още с първото й посещение в офиса на колекторската фирма, техен служител започнал тормоз по телефона.
КАКВО Е КОЛЕКТОРСКА ФИРМА?
„Колекторски фирми“ е разговорното наименование на агенциите за събиране на вземания. Най-често те изкупуват на т. нар. несъбираеми вземания от мобилни оператори, кредитни институции, доставчици на комунални услуги и др. Това става чрез договор за прехвърляне на вземането (цесия) между първоначалния кредитор и колекторската фирма. В този случай агенцията изкупува вземането на по – ниска цена от неговата реална стойност и се опитва да го събере.
КАК ДА СЕ ЗАЩИТИМ?
Отговорността за вреди / по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД/ по своето естество е гаранционно-обезпечителна. За да бъде реализирана същата не е необходимо да бъде проявена вина. Задължително изискване е да се установи, че именно вследствие на възлагането на работата, са били причинени претендираните вреди, а именно че друго лице, което е извършило пряко работата е причинило деликт - противоправно деяние, вследствие на което са настъпили съставомерни вреди. Тоест, за да е налице отговорност в действията на колекторската фирма, е необходимо да се докаже, че хората, които са се обаждали на ищцата и са се държали грубо и заплашително, са наети именно от него. Ако е налице отговорност за вреда / по чл.45 ЗЗД за конкретно лице, респективно такава по чл.49 ЗЗД/, тя следва да се търси от дружеството, което пряко е било ангажирано с дейността по събиране на вземанията и е наело, респективно възложило събирането на тези суми на конкретни лица.
НОВ ЗАКОН СЛАГА КРАЙ НА ТОРМОЗА
Дейността на лицата, събиращи дългове на потребители по сключени договори с търговци , от над 30 години е без законова регламентация, а оттам и без възможност за контрол от институциите. От практиката се установява, че тези дружества за събиране на вземания притесняват близки, роднини на гражданите, които считат за длъжници, злепоставят ги на работните им места и в домовете им, пред колегите и пред съседите им, включително чрез разпространяване на различен тип информация в публичното пространство.
Към настоящия момент с оглед на липсата на законова регламентация всяка фирма или физическо лице, дори осъждано за тежко престъпление, може да събира вземания от българските граждани. В някои случаи тези вземания са с изтекла давност, вече са платени или произтичат от нищожни, неравноправни клаузи, но гражданите не могат да се позоват своевременно на тези обстоятелства, поради липса на предоставена информация от кредитора или от дружеството за събиране на вземане.
Предстои законово да се регулират тези неуредени проблеми със Закона за събиране на вземания по потребителски договори.
В мотивите изложени от министър- председателя предложеният проект на закон има за своя основна цел прекратяване на лошите практики на колекторските фирми, като въведе строги и ясни правила, забраняващи натиска над гражданите, изсветляващи работата на колекторските фирми и постигащи реален баланс между търсене на задължения и запазване на човешките права и достойнството на потребителите.
Законът предвижда само дружествата, вписани в специален единен регистър към министъра на икономиката и индустрията, и дружествата, вписани в регистъра по чл. 3а от Закона за кредитните институции, да могат да събират вземания от потребители. Контролът върху тях ще се извършва от Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията.