Съучастие в пресъпление-основни форми и тяхното разграничаване!

Съучастие в престъпление - основни форми и тяхното разграничаване. Наказуемост на съучастниците.

 

Съучастието представлява съвместна дейност на два или повече субекта за осъществяване на едно умишлено престъпление, като всеки от тях е предвиждал неговите съставомерни последици и е искал или е допускал тяхното настъпване. Субективната връзка между участниците се състои в наличието на умисъл. Съучастие в непредпазливи престъпления няма - при независимо съизвършителство всеки субект отговаря сам за себе си.

При "ексцес"-когато извършеното престъпление надхвърля "общия умисъл" на съучастници (например Х помага на У да извърши кражба, но У употребява сила т.е. извършва грабеж) всеки отговаря за това, което той със собственото си деяние обективно и виновно е допринесъл за осъществяване на престъплението.

В чл.20 НК са посочени видовете съучастници:

1.извършител-който участва в самото изпълнително деяние;

2.подбудител-който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението;

3.помагач-който е улеснил извършването на престъпление чрез съвети,разяснения,отстраняване на пречки,набавяне на средства,обещание да се даде помощ след извършване на деянието или по друг начин.

В особената част на НК се споменава и за други форми на съучастие: участие в противодържавна организация или група-чл.109НК; организирана престъпна група - чл. 93 т. 20 (структурирано /в някаква степен/ трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години.), участието в която е престъпление по чл 321 НК, но и квалифициращ признак по редица състави, и други.

Всички участници се наказват с наказанието, предвидено за извършено престъпление, като се вземат в предвид характерът и значимостта на тяхното участие.

Чл.22НК съдържа стимулираща норма-лично основание за освобождаване от наказателна отговорност на подбудителя или помагача, когато той по собствена подбуда се откаже от по-нататъшното участие и попречи да се извърши деянието или предотврати настъпването на съставомерни последици.

Съучастниците неизвършители отговарят за престъпление, за извършването на което са допринесли, но изпълнението осъществяват не те, а друг техен съучастник- извършителят. Затова принципа за законоустановеността на престъпленията по нашето право казва, че отговорността на подбудителите и помагачите е обусловена от изпълнението на извършителя. Без довършено или поне започнато изпълнение на престъпление проявите на тези съучастници остават само една предварителна дейност, която по общо правило е ненаказуема-чл.20(3 и 4).