Едно престъпление е довършено, когато са осъществени всички обективни и субективни признаци на установен от закона състав на престъпление. При наличие на довършено престъпление изобщо въпрос за стадии на престъпната дейност не се поставя, то поглъща всички възможни стадии. Не във всички случаи обаче се стига до окончателното довършване на престъплението. Наказуеми ли са недовършените престъпления? Да, но с редица особености: 1.необективирани психични преживявания, тъй като не преставляват външно изразен волев акт, не могат да бъдат третирани като стадии в осъществяването на едно престъпление-те поначало са ненаказуеми; 2.стадии няма при непредпазливите престъпления и тези с евентуален умисъл. Наказателното право обособява два стадия в осъществяването на умишлено престъпление до неговото довършване: приготовлението и опита. Приготовлението представлява набавяне и подготвяне на средства,намиране на съучастници и създаване на условия за извършване на намислено престъпление, преди да е започнало неговото изпълнение. То е възможно само при наличие на пряк умисъл. От обективна страна приготовлението е предварителна престъпна дейност, предхождаща осъществяването на предвиденото в състава изпълнително деяние, която включва посочените в текста дейности, целящи да осигурят самото изпълнение на деянието и да осигурят настъпването на неговите последици. С тези дейности обектът на престъпление не само не се уврежда, но още не е поставен и в опасност. Ето защо приготовлението е наказуемо само в предвидените в закона случаи . Понякога субектът, осъществил приготовление към едно престъпление, се отказва по собствена подбуда от неговото извършване. При наказуемите приготовления законодателят е предвидил едно лично основание за освобождаване от наказателна отговорност:при доброволен отказ. Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено, или макар да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца последици на това престъпление. От субективна страна отново става дума дума само за пряк умисъл. От обективна страна опитът преставлява изпълнението на самото деяние. Начало на това изпълнение е начало и на опита. Разграничаваме два вида опит: 1.недовършен - когато изпълнителното деяние не е довършено до степен да може да предизвика настъпването на съставомерния резултат. 2.довършен опит - когато изпълнителното деяние е довършено, но още не са настъпили исканите съставомерни последици или, поради намесата на други обективни фактори, то не може да предизвика тяхното настъпване. (възможен само при резултатните престъпления) И тук законодателят стимулира самоволния отказ от опит-по собствена подбуда, а не поради намесата на външни фактори, които могат да ликвидират вероятността от настъпването на съставомерните последици. Разлика: Докато за наличие на доброволен отказ от недовършен опит е достатъчно субектът по собствена подбуда да се е отказал да довърши изпълнението на престъплението,то за доброволен отказ от довършен опит това не е достатъчно.Необходимо е още активната дейност на субекта на престъплението,състояща се в предотвратяване на съставомерните последици. Опитът се наказва на общо основание с наказанието,предвидено за довършено престъпление,като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините,поради които престъплението е останало недовършено. Негоден опит не се наказва, ако не създава реална опасност (заради тотално неефикасни редствата, несъществуване на обекта). При изпълнение на изискуемите предпоставки субектът се освобождава от наказателна отговорност за опита или приготовлението.Той отговаря само,ако деянието съдържа признаците на друго престъпление,но само за него.
.jpg)
