Мнозинството на съсобствениците не може да ограничава правото на друг съсобственик, но ако такова решение се вземе и спорът се отнесе пред съда, решението на съда няма да замести решението на мнозинството, защото това ще бъде евентуално иск за нарушено право на собственика. И съдът, след като признае правото на ограничения съсобственик, ще постанови прекратяване на неоснователното действие (решение), с което му се пречи да упражнява своите правомощия в обема на притежаваното от него право.
Съдът ,при иск, не може да излезе извън компетентността на мнозинството. Той не може да предпише например извършване на разпоредителни действия - да се продаде общата вещ. Ако пък решението на мнозинството бъде взето извън компетентността му, то ще бъде нищожно по право. Всеки може да се позове на тази нищожност. Ако спорът стигне до съда, той само ще я констатира.
Съдът не решава правен спор, а неговото решение само замества липсващото или вредоносно решение на съсобствениците.Тук не се решава спор за собственост, поради което това производство се определя не като спорно и исково, а като съдебна администрация . Затова при изменение на фактическото положение въпросът може да бъде пререшаван, напр. изградена нова постройка в мястото на съсобствениците.