При кои случаи работодателят може да спира част от месечната заплата

Допустими удръжки от трудовото възнаграждение при наличие или липса на съгласие от работника

За много хора трудовото възнаграждение е не само основен, но и единствен източник на средства за живот. Възможността лесно да се направи проверка за наличие на трудово правоотношение, както и предвидимата цикличност на придобиването на този вид доход, го правят предпочитан обект за принудително изпълнение на задължения на работника или служителя.

Открояват се две основни хипотези, обвързани от съществуването или не на изрично съгласие от страна на служителя. По собствено желание той може да се откаже от цялото си възнаграждение, но ако не се съгласи изрично, удръжки не могат да се правят, освен в изрично предвидени случаи и то до ограничени размери.

Възможностите за удържане от трудовото възнаграждение са изчерпателно изброени в закона, а единствената възможност да се стигне до неизплащане на каквато и да е сума е в хипотезата, когато не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.

Според Кодекса на труда (КТ) общият размер на удръжките не може да нарушава несеквестируемият доход, а именно :

Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:

1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно-една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;

2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно-една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;

3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно-една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;

4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно-горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа.

Минималните средства, които все пак трябва да бъдат изплатени на работника, за да не остане без възможност за преживяване са поставени в зависимост от получаваното нетно възнаграждение, както и от броя на непълнолетните деца, които той издържа. Удръжки за задължения по други държавни налози не са допустими. Работодателят също така може да прихваща дадените през съответния месец аванси. Могат да бъдат спирани и пари за покриване на задължения, възникнали при изплащане на недължимо възнаграждение поради техническа грешка. Дори и да е налице такава обаче, удръжка няма да може да бъде направена, ако служителят е получил парите със съзнанието, че му се дължат – като коледен бонус, например. Последните две хипотези включват в себе си наложен от съдебен изпълнител запор и осъществяване на ограничена имуществена отговорност по чл. 210, ал. 4 КТ. Във втория случай се отбелязва, че не е допустимо да се спират пари от трудовото възнаграждение като наказание за извършени нарушения на трудовата дисциплина.

Начинът да се избегнат всички тези ограничения е получаването на изрично съгласие на работника за извършване на определени удръжки. Това би могло да стане с писмена декларация или заявление до работодателя. В тях би могло да се инкорпорира желание трудовото възнаграждение или определена част от него да се изплаща на другиго – банка, лизингодател, кредитор, роднина и други. Такива удръжки са напълно допустими без значение на размера, стига да се спазват условията на съгласието, свързани с период, размер, получател и така нататък. Тези условия трябва предварително да са посочени в изходящото от работника съгласие. Разноските по превода на сумите, ако такива са направени, са за сметка на трудовото възнаграждение. Съществува също така възможност служителят да предостави съгласие за удържане на средства, с които са надвишени определени лимити на разходи като например за провеждани разговори по служебния телефон. В същата хипотеза попада и плащането на членски внос към синдикална организация.

Единствената възможност за преодоляване на забраните е изричното съгласие работника. По собствено желание той би могъл да се откаже дори от цялата си заплата.

Тук възниква въпросът доколко банката – кредитор може да събира задълженията си по този начин. На практика, неин служител изпраща писмо до работодателя на длъжника, с което той се уведомява за сключения договор за кредит и инкорпорираното в него съгласие за удръжки, както и от него се иска да превежда част от изплащаното на длъжника възнаграждение по посочена банкова сметка. В закона обаче отсъства каквото и да е юридическо задължение работодателя да се съобрази с полученото от банката писмо. Изборът е оставен изцяло на неговата субективна преценка. Банката няма правни средства да го принуди да се съобрази с желанията й, а работникът не може да протестира срещу даденото с договора за кредит съгласие. При това съдът не отчита като релевантен факта, че съгласието на длъжника е дадено предварително и не е конкретизирано по размер или времева продължителност.

При кои случаи работодателят може да спира част от месечната заплата

Адвокат Юлия Данова

9010, Варна, ул. "Добротица" 3

Моб: +359 895 64 59 40

Сайт: advokatvarna.com

Ел.поща: iulia.danova@abv.bg