Припознаването е общ способ за установяване на произхода на дете. Всеки родител има правото да припознае своето дете, могат също да бъдат припознати и заченати деца, починали деца, които са оставили низходящи.Припознаването е едностранен, личен, формален, извънсъдебен акт, с който майката или бащата заявява, че едно дете произхожда от него. За да бъде действително волеизявлението родителят трябва да е дееспособен.
Произходът от майката
Определя се от раждането на детето. За майка на детето се смята и тази жена, която го е родила, включително и при асистирана репродукция.
Произходът от майката, който е установен с акт за раждане, може да бъде оспорен с иск, предявен от:
1. детето;
2. жената, посочена в акта като майка;
3. нейния съпруг;
4. жената, която претендира, че е майка на детето;
5. мъжа, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга.
Като страни по делото се призовават и съпругът на майката, съпругът на жената, която оспорва произхода, както и детето.
Следва да се има в предвид, че произходът от жената, родила детето при асистирана репродукция, не може да бъде оспорван на това основание.
Произход от бащата
Детето, което е родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване, се счита за баща съпругът на майката. Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се смята съпругът от новия брак.Тези принципи се прилагат и когато детето е родено при условията на асистирана репродукция по.
Принципите не се прилагат ако:
- има обявено отсъствие на съпруга и детето е родено след изтичането на триста дни от датата на последното известие за съпруга, или при обявена смърт на съпруга, - детето е родено след изтичането на триста дни от датата на предполагаемата смърт.
Исковете за оспорване на бащинството са ограничени във времето със срок:
1. Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, ако докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането. Ако обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати по-късно по независещи от ищеца причини, искът може да бъде предявен до изтичане на една година от узнаване на тези обстоятелства, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето.
2. Майката може да оспори, че нейният съпруг е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от раждането.
3. В случаите на сключен втори брак бащинството може да се оспорва и от втория съпруг на майката. Ако това оспорване бъде уважено, за баща на детето ще се смята първият съпруг. На първия съпруг и майката е дадена възможност да предявят иск за оспорване на бащинството до една година от узнаването на решението, но не по-късно от три години от влизането му в сила.
4. Детето също може да оспори бащинството, ако го направи в срок от навършването на четиринадесетгодишна възраст до една година от навършването на пълнолетие.
5. Трето лице, което твърди, че е биологичен баща на детето, може да оспори бащинството до изтичане на една година от узнаването на раждането. Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето.
