Предпоставки за осиновяване
Предпоставки за осиновяване
1. Необходими съгласия – чл. 89 от СК
Това са изисквания за съгласия на определени категории лица, които съдът не може да пренебрегне.
- осиновяващ - изразява съгласието си в молбата за осиновяване. В повечето случаи той е инициатор на осиновяването.
- родители на осиновяваното дете - двамата, единият, който е жив/установен. Съгласието на майката може да бъде дадено най-рано тридесет дни след раждането (чл. 89, ал. 2 от СК). Родителите на осиновявания дават съгласие и в случаите, когато са непълнолетни (чл. 89, ал. 3 от СК). Възможно е също така, да е дадено предварително съгласие от родителите за пълно осиновяване (чл. 100, ал. 2, т. 2 от СК).
- осиновяван - ако е навършил 14 г.
- съпруг на осиновяващия - не е задължително двамата съпрузи да осиновяват заедно.
- съпруг на осиновявания.
Съгласието на родителите на осиновявания и съпрузите на осиновяващия и на осиновявания не се изисква, ако те са малолетни или поставени под запрещение(чл. 89, ал. 4 от СК).
Дирекция "Социално подпомагане" разяснява на посочените лица последиците от допускането на осиновяването преди даване на съгласие от тях. Те представят писмена декларация с нотариално заверен подпис, че даденото от тях съгласие не е обвързано с материална облага.
2. Мнение за осиновяване – чл. 90 от СК
2.1.Ако не е навършил 14 години, осиновяваният се изслушва от съда при условията и по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето.
3. Мнение за осиновяването дават:
3.1. настойникът или попечителят;
3.2. родителите, ако са малолетни, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права;
3.3. съпрузите, ако са поставени под ограничено запрещение.
4. Форма на съгласието и на мнението - чл. 91 от СК
Съгласието на осиновявания трябва да бъде дадено лично пред съда.
Съгласието на осиновяващия, на родителите на осиновявания и на съпрузите на осиновяващия и осиновявания, както и мнението на родителите и съпрузите, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права, и на настойника или попечителя могат да бъдат дадени пред съда лично или писмено с нотариално заверен подпис или чрез особен пълномощник. Съдът може да призове и изслуша лично някои от тези лица, когато намери това за необходимо.
Писменото съгласие в случаите на пълно осиновяване се дава във форма по образец, утвърден от министъра на правосъдието.
5. Оттегляне на предварително даденото съгласие - чл. 92 от СК
Родителят може да оттегли предварително даденото си съгласие за пълно осиновяване със заявление с нотариална заверка на подписа до подаване на молба за осиновяване по чл. 95, ал. 5, съответно до даване на съгласие за осиновяване от определения от Съвета по международно осиновяване по реда на чл. 114, ал. 7 осиновяващ. Заявлението се подава до дирекция "Социално подполагане" с копие до регионалната дирекция за социално подпомагане.
6. Осиновяване без съгласие на родителя – чл. 93 СК
Тук става въпрос за случаи, при които би могло да се стигне до лишаване от родителски права, но това все още не е станало.
- чл. 93, ал. 1 от СК - ако родителят трайно не полага грижи за детето, не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за него начин.
- чл. 93, ал. 2 от СК - ако родителят е оставил детето за отглеждане в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа и в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно ЗЗДет без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на ЗЗДет. Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване.
В първата от двете изброени хипотези родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда.
7. Разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване (чл. 86 от СК)
8. Заявител
Лице, желаещо да осинови дете при условията на пълно осиновяване, подава писмено заявление до дирекция "Социално подпомагане" по постоянния си адрес за получаване на разрешение за вписване в регистъра.
9. Проучване
Дирекция "Социално подпомагане" извършва социално проучване на лицето дали е подходящо да осинови дете. Проучването се извършва в срок до три месеца от подаване на заявлението и съдържа информация за:
1. личните данни на осиновяващия;
2. здравословното състояние на осиновяващия;
3. семейството на осиновяващия;
4. личните данни на членовете на семейството му, както и данни за здравословното им състояние;
5. икономическото и социалното положение на осиновяващия;
6. мотивите за осиновяването;
7. други обстоятелства от значение за осиновяването.
Лице, получило разрешение от дирекция "Социално подпомагане", се вписва в регистъра служебно.
Обжалването на отказ за издаване на разрешение става при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Срокът на разрешението е две години.
10. Промяна в данните
При промяна на обстоятелства от значение за издаване на разрешението лицето, което желае да осинови дете, е длъжно да информира дирекция "Социално подпомагане". Ако промяната е от съществено значение, се извършва ново социално проучване и разрешението може да се прекрати по преценка на директора на дирекция "Социално подпомагане".
11. Национален регистър на осиновяващи за пълно осиновяване (чл. 85 от СК)
Агенцията за социално подпомагане води Национален регистър на лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване. Вписването в регистъра се извършва от регионалните дирекции за социално подпомагане съгласно Наредба № РД-07-7 от 05.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване.
12. Съвет по осиновяване (чл. 94 от СК)
13. Функции и правомощия
Към всяка регионална дирекция за социално подпомагане функционира Съвет по осиновяване. Съветът по осиновяване определя за всяко дете от регистъра в регионалната дирекция за социално подпомагане подходящи осиновяващи съобразно поредността на вписване на осиновяващите в регистъра, изразените от тях предпочитания, както и обстоятелствата от значение за интереса на детето.
14. Определяне на най-подходящия осиновител
Регионалната дирекция за социално подпомагане писмено уведомява лицето, преценено като най-подходящо за осиновител, за детето и неговите данни, както и за условията, при които може да осъществи личен контакт с него със съдействието на съответната дирекция "Социално подпомагане" по постоянния адрес на детето.
15. Молба на осиновяващия
В едномесечен срок от получаване на уведомлението осиновяващият, който желае да осинови детето, подава молба за осиновяване пред съда чрез регионалната дирекция за социално подпомагане.
16. Правомощия на Регионалната дирекция за социално подпомагане
Дирекцията изпраща на съда молбата за осиновяване заедно с цялата преписка в тридневен срок от получаването й.
В случай че уведоменият осиновяващ писмено откаже предложението или не подаде молба в едномесечен срок, регионалната дирекция за социално подпомагане в 14-дневен срок уведомява следващия подходящ осиновяващ. Отказът или неподаването на молба в срока по се отбелязва в Националния регистър на осиновяващи за пълно осиновяване.
17. Отбелязвания и заличавания в регистъра
18. Задължение за уведомяване при промяна в данните, вписани в регистъра (чл. 87 от СК)
При изменение на обстоятелствата, вписани в регистъра, от значение за издаването на разрешение, осиновяващият е длъжен да уведоми регионалната дирекция за социално подпомагане. Изменението на обстоятелствата се отбелязва в регистъра. Отбелязването се извършва със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане.
19. Заличаване в регистъра (чл. 87 от СК)
Отнемане на разрешението се извършва при съществена промяна на обстоятелствата след ново социално проучване. Заличаването се извършва със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане. Отнемането на разрешението подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
20. Ред за извършване на осиновяването
20.1. Производство по осиновяване
Производството по осиновяване е охранително съдебно производство. То е безспорно производство, съдът не разрешава съдебен спор. Ако в хода на производството възникне спор, осиновяване не може да се извърши.
20.2. Подсъдност
Молбата за пълно осиновяване се подава от осиновяващия чрез регионалната дирекция за социално подпомагане, чийто Съвет по осиновяване е определил осиновяващия, до окръжния съд по местонахождението на регионалната дирекция. (чл. 96, ал. 1 от СК). Молбата за пълно осиновяване може да се подаде от осиновяващия, от родителите на осиновявания, както и от осиновявания, ако е навършил четиринадесет години, чрез съответната регионална дирекция за социално подпомагане до окръжния съд по постоянния адрес на молителя в следните хипотези: а) когато съпруг осиновява дете на своя съпруг, при осиновяване на внук от дядо и баба или от единия от тях, както и при осиновяване от роднина по съребрена линия от трета степен; б) при осиновяване от настойник или попечител или от семейство на роднини или близки, при които детето е настанено по съдебен ред съгласно ЗЗДет.
20.3. Решение по искането за осиновяване
Окръжният съд разглежда молбата за осиновяване в открито заседание при закрити врата в 14-дневен срок от постъпването й. Съдът изслушва доклада на дирекция "Социално подпомагане" и събира доказателства по реда на Гражданския процесуален кодекс. Съдът изслушва заключението на прокурора и се произнася с мотивирано решение. Решението се обявява в съдебното заседание и след влизането му в сила се изпраща служебно на общината по постоянния адрес на осиновителя, както и на съответната регионална дирекция за социално подпомагане, а когато осиновителят е чужденец - на Столичната община и на Министерството на правосъдието. Осиновяването се допуска, ако е в интерес на осиновявания. Чл. 97 от СК).
20.4. Обжалване на решението
Решението по осиновяване може да се обжалва пред апелативния съд от осиновяващия, родителите на осиновявания, освен в случаите по чл. 93, ал. 2 от СК, от осиновявания и от прокурора пред апелативния съд в 14-дневен срок от съобщаване на решението. Когато осиновяваният е навършил четиринадесет години, той може да обжалва решението лично. В 14-дневен срок от постъпване на жалбата съдът в открито заседание при закрити врата се произнася с решение, което е окончателно.
21. Действие на пълното осиновяване
Пълното осиновяване цели максимално доближаване на правния статус на осиновеното дете с това на родно дете - чл. 101 от СК. Между осиновения и неговите низходящи от една страна и осиновителя и неговите роднини, от друга, възникват отношения като между роднини по произход.
21.1. Последици
А) Бащиното и фамилното име се променят - чл. 18, ал. 1 и 2 от ЗГР. Собственото име не подлежи на промяна, но може да се промени.
При осиновяване собственото име на детето се определя от съда според желанието на осиновителите. Ако детето е навършило 14 години, за промяна на собственото име се иска и неговото съгласие. При пълно осиновяване бащиното и фамилното име се определят според името на осиновителя по реда на ЗГР. При прекратяване на осиновяването по съдебен ред на осиновеното лице се възстановява името преди осиновяването му. Със съгласието на осиновителя или при важни обстоятелства съдът може да постанови осиновеното лице да запази името, дадено при осиновяването.
Б) Съставя се нов акт за раждане, в който осиновителите се посочват като родители - чл. 101, ал. 2 от СК. Първоначалният акт за раждане се съхранява, но вече не е публичен, пази се в случай, че осиновяването бъсе прекратено. Съдът постановява да се състави нов акт за раждане, в който осиновителят се вписва като родител. Актът се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в общината, кметството или района по постоянния адрес на осиновителя, а когато осиновителите са двама-по адреса, посочен в съдебното решение.
В) За осиновителя възниква цялата съвкупност от родителски права и задължения. При определени хипотези може да бъде ограничаван или лишаван от родителски права, ако на изпълнява задълженията си. Поражда се задължение за издръжка по отношение на лицето.
Г) Прекратяват се връзките с родителите на осиновеното дете - чл. 101, ал. 1 от СК. Прекратяват се наследствените права по отношение на роднините на осиновения.
Д) Възникват наследствени права по отношение на осиновителя и неговите роднини.
Е) Пречки за брак - осиновителното родство е пречка за брак поради родство, чл. 7, ал. 2, т.3 от СК.
Ж) Пълно заличаване на правната връзка не е възможно.
- пречките за брак по чл. 7, ал. 2, т.1 и 2 от СК /между роднини по права линия, между братя и сестри, техните деца и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително/ се запазват.
- рождените родители могат да искат прекратяване на осиновяването при унищожаемост и в случай на смърт чл.106, ал. 1 - 4 и чл. 107 от СК;
- при причиняване на вреди от непозволено увреждане - ако детето почине вследствие на такива действия, извършени от трето лице. Поначало право на обезщетение имат родители, деца. Според съдебната практика, ако осиновено дете почине, рождените родители имат право на обезщетение. Техният иск е допустим.
21.1.1. Защита на данните (чл. 88 от СК)
Агенцията за социално подпомагане предприема мерки за защита на личните данни във водените регистри на осиновявани и осиновяващи.
21.1.2. Право на информация (чл. 105 от СК)
Осиновителите или навършилият шестнадесет години осиновен могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им предоставят информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Окръжният съд в съдебно заседание при закрити врата, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора, се произнася с решение. Решението на окръжния съд може да се обжалва от осиновителите и осиновения и да се протестира от прокурора.
22 Прекратяване на осиновяването Чл. 106 - Чл. 109 от СК
22.1. Компетентност
Компетентен да прекрати осиновяването е окръжният съд по принцип и районният в случаите, когато осиновяването се прекратява по взаимно съгласие.
22.2. Чл. 106, ал. 1, т. 2 СК – дълбоко и непоправимо разстройство на отношенията осиновител-осиновен
Осиновяването се прекратява от съда при тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения.
Искът може да се предяви от всяка от страните - осиновен или осиновител.
22.3. Прекратяване на осиновяването по взаимно съгласие – чл. 106, ал. 8 от СК
Прекратяването по взаимно съгласие се извършва от районния съд. Съдебното решение се основава единствено на общата воля. За да е валидно съгласието, страните трябва да бъдат дееспособни. Следователно детето трябва да е навършило пълнолетие. Подава се обща молба до съда да прекрати осиновяването по взаимно съгласие. Производството е охранително - съдът не решава правен спор между страните.
22.4. Прекратяване на осиновяването в случаи на унищожаемост – чл. 106, ал. 1 - 7 от СК
Както и при брака, унищожаването на осиновяването има действие само за в бъдеще. Чл. 106, ал. 1 от СК изброява като основания за унищожаемост на осиновяването разпоредби, регламентиращи предпоставките за извършване на осиновяване. Нарушението на тези разпоредби води до наличие на порок на осиновяването.
Срокове за предявяване на унищожаемостта.
Искове за унищожаване, когато липсва съгласие от някое лице се подават само от лицето, чието съгласие липсва. Правото на иск следва да се упражни в срок от 1 г., който тече за родителите и осиновителите от момента на узнаване, а за осиновения - от навършване на пълнолетие.
Иск за унищожаване на осиновяването поради нарушение на изискването осиновявания да е вписан в регистъра на деца за пълно осиновяване може да се предяви от осиновителя, осиновения и всеки от родителите на осиновения в едногодишен срок от допускане на осиновяването.
В останалите случаи на унищожаемост прекратяване могат да поискат осиновителят, осиновеният и всеки от родителите на осиновения до навършване на пълнолетие на осиновения. Прокурорът има право да поиска прекратяване на осиновяването поради унищожаемост - без случаите на липса на съгласие - ако е засегнат обществен интерес. Срокът е една година от осиновяването при невписано в регистъра дете и навършване на пълнолетие на осиновения в останалите случаи. Дирекция "Социално подпомагане" има право да поиска прекратяване на осиновяването при същите условия, но не по-късно от навършване на пълнолетие от осиновения, ако осиновяването противоречи на неговия интерес.
22.5. Прекратяване на осиновяването в случай на смърт - чл. 107 от СК
А) При пълно осиновяване съдът може да прекрати осиновяването по искане на осиновения, на неговите родители, на настойника, на попечителя или на дирекция "Социално подпомагане", когато единственият или и двамата осиновители са починали, осиновеният не е навършил пълнолетие и това се налага от неговите интереси.
Б) При непълно осиновяване, ако осиновителят почине, както и ако осиновеният почине, без да остави низходящи, осиновяването се прекратява, но преживелият наследява починалия.
22.6. Последици от прекратяване на осиновяването
А) Прекратените връзки се възстановяват, нововъзникналите връзки се прекратяват.
Б) Името на детето следва да се промени. (При прекратяване на осиновяването по съдебен ред на осиновеното лице се възстановява името преди осиновяването му. Със съгласието на осиновителя или при важни обстоятелства съдът може да постанови осиновеното лице да запази името, дадено при осиновяването - чл. 18, ал. 4 от ЗГР).
В) Акт за раждане - в новия акт се посочва, че осиновяването е прекратено. Изважда се първоначалния акт за раждане.
Г) Последиците настъпват за в бъдеще - чл. 109 от СК.
22.7. Продължаване на делото за прекратяване на осиновяването (чл. 108 от СК)
Когато смъртта на осиновителя или на осиновения настъпи в течение на процеса за прекратяване на осиновяването по чл. чл.106, ал.1 от СК, делото може да бъде продължено от наследниците на ищеца. В случай че съдът уважи иска, виновният преживял осиновител или осиновен не наследява починалия.
.jpg)
Адвокат Юлия Данова
9010, Варна, ул. "Добротица" 3
Моб: +359 895 64 59 40
Сайт: advokatvarna.com
Ел.поща: iulia.danova@abv.bg