Право на собственост

 

Определение и съдържание – призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да има непосредствена власт (господство, поведение) по отношение задоволяване на интересите си и да иска от всички други лица да се въздържат от въздействие спрямо нея, доколкото закона или правата на третите лица не допускат това. Правени са много опити за даване на определение и в крайна сметка може да се каже, че правото на собственост е призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да владее, ползва и се разпорежда фактически и юридически с определена вещ и да иска от всички останали лица да се въздържат от въздействие по отношение на нея.

Съдържание на правото на собственост. Правото на собственост дава възможност на собственика да извършва различни въздействие спрямо своята вещ. Владението, ползването и разпореждането са елементи от съдържанието на правото на собственика. От него зависи кога, как и дали ще ги упражнява. Той може да е лишен от някои или дори от всички правомощия и въпреки това си остава собственик.

Правомощието владение – нарича се още право на владение и се различава от владението като факт. Това е правото на собственика да упражнява фактическата власт върху веща. Да я държи и да си служи с нея. Владението е външна проявна форма на собствеността.

Право на ползване – правна възможност на собственика да извлича полезните свойства на вещта. Той може да придобива и доходите от своята вещ като плодове, прираст от добитък, а също и граждански плодове.

Право на разпореждане – възможността на собственика да установява всякакви правоотношения по повод на своята вещ, да я ипотекира, залага, да учредява вещни права върху нея, да сключва облигационни договори, да я отдава под наем или заем.

Характеристика на правото на собственост като субективно право – ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ е вид притезателно субективно гражданско право. Дава възможност на неговият носител да иска от всяко трето лице да се въздържа от въздействие върху вещта на собственика.

Правото на собственост е абсолютно субективно право – кръгът на правно задължените лица е неопределен.

Правото на собственост е имуществено право – оценимо е в пари, има стойностен израз.

Правото на собственост е прехвърлимо право – неговият носител може да се сменя.

Правото на собственост е сложно субективно право – включва няколко правни възможности и няколко правомощия на собственика – да владее, ползва и разпорежда.

Правото на собственост е безсрочно право – не се погасява с еднократно упражняване, нито поради не упражняване.

Съдържанието на правото на собственост се определя от закона, а не по договаряне. Едва при неговото нарушаване възниква конкретно правоотношение между собственика и нарушителя.          

Видове право на собственост:

Най-важен критерии е субектът – носителят на правото на собственост.

         Според Конституцията собствеността е частна и публична. Според ЗС собствеността принадлежи на държавата, общините, на кооперацията и на други юридически и физически лица. Собствеността може да бъде публична и частна. Публичната се разделя на държавна и общинска. Частната собственост на физически и юридически лица. Носители на правото на публична собственост могат да бъдат държавата и общините – изпълняват държавно– властнически функции. Публичната собственост се характеризира и с интереса за задоволяване, на който тя се признава. Държавните имоти се използват в интерес на гражданите и обществото, а общинските в интерес на териториалните общности. Не действат от името на държавата. Частната собственост служи за задоволяване на интересите на нейния носител.

ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ

Най-често срещаният начин за придобиване на вещното право е договорното прехвърляне на собствеността.

Правото на собственост върху една вещ се придобива по давност с непрекъснато владение. За недвижимите вещи е необходимо владение в продължение на 10 години, а когато владението е добросъвестно – на 5 години.Наследяването и завещанието са често срещан способ за придобиване на това вещно право.

Правото на собственост се придобива и в резултат на създаване на нова вещ.

ПРОСТРАНСТВЕНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ЗЕМНИТЕ УЧАСТЪЦИ

Правото на собственост е абсолютно вещно право. То е противпоставимо от своя носител на всички останали правни субекти. Съобразно тази негова характеристика, то трябва да бъде конкретизирано в своя обем, което означава не само в своето съдържание, но и във възможните му пространствени измерения.

Когато се касае за движими вещи, може да се обсъжда само съдържанието на субективното вещно право. При тях за измерения за площ и пр. Не може да става дума.

С оглед на отделните измерения, които са три: хоризонтално, вертикално- нагоре и вертикално-надолу, при земните участъци /парцели,дворни места, ниви ,ливади,овощни градини и др/, се налага различни уточнения в трите посоки, които ще разгледаме последователно и поотделно.

Измерения в хоризонтална посока

Границите между отделните земни участъци са изкуствено създадени от човека и днес се определят с градоустройствените или териториалноустройствените планове или със съдебни решения.Тези имоти не са разграничени или отграничени един от друг от природата, освен в някои отделни случаи, когато природната граница е дере, река, силна денивелация или други признати от правни норми или от съответния устройствен план теренни дадености.

За да говорим за конкретните хоризонтални граници, те трябва да бъдат определени точно в съответния административен или юридически акт и оттам нанесени на терена.

В населените места, в рамките на строителните граници ЗРП има като своя основна задача да създаде дворищнорегулационни парцели за жилищно или вилно застрояване или парцели за обществените мероприятия. Там, където такъв план липсва,тези имоти се установяват от околовръстен полигон. Въз основа на предвижданията на плана, на място се поставят действителните граници на всеки парцел – към улицата и към съседните парцели.