Полагане, отчитане и заплащане на извънреден труд

Чл. 143 КТ дефинира извънредния труд като труд извън установеното работно време, полаган от работника или служителя, по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител. Този труд се полага извън определената в чл. 136 КТ нормална продължителност на работното време.

Правилото е, че извънредният труд е забранен. Допуска се по изключение само в определени случаи:

- за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;

- за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия;

- за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;

- за извършване на аварийно- възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;

- за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време;

- за извършване на усилена сезонна работа

За една календарна година положеният извънреден труд не може да надвишава 150 часа, разпределени както следва:

1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;

2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;

3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.

Тези ограничения не се прилагат в първите три горепосочени хипотези на полагане на извънреден труд.

Заплащането на извънредния труд се регламентира от чл. 262 КТ. Работникът или служителят уговарят увеличение върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. Увеличението не следва да е по-малко от:

- 50 на сто - за работа през работните дни;

- 75 на сто - за работа през почивните дни;

- 100 на сто - за работа през дните на официалните празници;

- 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.