За българския съд завещанието е едностранен акт на разпореждане с имущество за след смъртта в полза на определено лице. Принципът е, че всяко лице чрез завещание може да се разпорежда неограничено с имуществата. Доколкото чрез завещания се засягат наследствени права на други лица, законът ги охранява само частично и за ограничен кръг наследници, на които е признато право на запазена част. Практиката различава универсално завещание и завет като първото има за предмет цялото или дробна част от цялото имущество на завещателя, разбирано като съвкупност от имуществени права и задължения, които не се прекратяват с неговата смърт, докато второто представлява разпореждане с отделен предмет от това имущество. Прилагат се строги изисквания относно валидността на завещанията. Изискването на закона по отношение на трите елемента - дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието. Отмяна на завещание също е формален акт, като съдът изисква да е извършена с ново завещание или с нотариален акт, или с последващо завещание, в което се съдържат разпоредби, несъвместими със старите. Отделно от това заветът може да се отмени и чрез отчуждаване на вещта. При оспорване автентичността на завещанието или спазването на формата му, страната, която се ползва от документа следва да проведе главно доказване, т. е. да установи по безспорен начин, че завещанието е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор.
Наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването на закон.
Само ако завещанието е недействително и не е годно да породи действие, или облагодетелстваното от завещанието лице се откаже от наследството, към наследяване се призовават наследниците по закон.
Завещанието може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания.
Последващото завещание, което не отменя изрично по-раншното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите.
Завещанието, което е отменено с последващо такова, остава отменено даже и когато последващото завещание не произведе действие поради това, че установеният наследник или заветник умре преди завещателя или се окаже недостоен, или се отрече от наследството или от завета.
Отчуждението изцяло или отчасти на една завещана вещ отменя завета относно това, което е отчуждено, дори и когато вещта бъде отново придобита от завещателя или когато отчуждението бъде унищожено по други причини, а не поради порок в съгласието.
Същото важи и когато завещателят преработи или промени завещаната вещ така, че тя изгуби предишната си форма и предназначение.
