Международни стандарти за правото на правна защита и подпомагане на заподозрени, обвиняеми и подсъдими в наказателния процес
1.1 Стандартите на Конвенцията и на Пакта
Член 6, пар. 3с от Конвенцията, както и чл. 14, пар. 3d от Пакта гарантират два основни типа правна защита в хода на наказателното производство- лично от обвиняемия/ подсъдимия или чрез защитник. На свой ред вторият тип защитник може да се осъществява чрез ангажиран от обвиняемия/ подсъдимия защитник, чрез назначен при определени условия такъв или чрез комбинация от ангажиран и назначен защитник.
Досегашната практика на ЕСПЧ относно правото на лична защита изглежда по- ограничителна от тази на КПЧ. Това най – ясно проличава от делото Корея де Матус срещу Португалия, разгледано както от Съда, така и от Комитета. По него става дума за отказ, потвърден на няколко съдебни инстанции, жалбоподателят, квалифициран одитор и адвокат, да се защитава сам срещу обвинение в обида на съдия. Вместо това първоинстанционният съд против неговата воля му назначава служебен адвокат, на когото той няма доверие. ЕСПЧ обявява жалбата за явно недопустима и приема, че решението да се позволи на подсъдимия, дори когато той е адвокат, да се защитава сам или чрез защитник, е в рамките на свободата на усмотрение на държавите членки, които са в най- добра позиция да преценят дали това се изисква от интересите на правосъдието.
След решението на ЕСПЧ делото е отнесено в КПЧ. Комитетът, противно на ЕСПЧ, решава делото в полза на Матус.Преди всичко той намира за неприемлива и потенциално увреждащо интереса на подсъдимия назначаването на адвокат, на когото той няма доверие. И въпреки че в някои случаи е допустимо назначаване на защитник против волята на подсъдимия, подобен акт, когото води до ограничаване на неговото право да се защитава лично, следва да е оправдан от обективна и достатъчно сериозна цел. Според Комитета такова оправдание липсва в настоящия случай. Комитетът взема предвид наред с другото и относително тривиалния характер на правонарушението, както и квалификацията на подсъдимия.
Правото на лична защита е неразривно свързано с правото на подсъдимия да участва в производството на всички фази и стадии.
1.3 Право на участие в производствата по обжалване
Позитивните задължения на държавите за осигуряване на лично и защита на подсъдимите са различни и на различните стадии на съдебната фаза от наказателното производство. Те са на- силни на първата инстанция, когато се разглеждат и фактически, и правни въпроси.
1.4 Ограничения в използването на аргументи при защитата
2.Право на правна защита и подпомагане от защитник по свой избор
2.1 Значение на правото и допустимите ограничения
Правото на правна защита и подпомагане от защитник по свой избор включва възможност на обвиняемото/ подсъдимото лице да ангажира защитник за своя сметка или за сметка на свои близки, който да участва в производството от негово/ нейно име. В европейските страни най- често защитникът е лице, което упражнява адвокатска професия, макар че такъв може да бъде и в друго лиже. Акцентът върху правно подпомагане предполага защитникът да бъде достатъчно юридически квалифициран за ефективно участие в конкретното производство.
2.2 Възможност за ограничаване на достъпа до правно подпомагане след задържане.
2.3 Значение за задържането
2.4 Отказ от адвокат
9010, Варна, ул. "Добротица" 3
Моб: +359 895 64 59 40
Сайт: advokatvarna.com
Ел.поща: iulia.danova@abv.bg