Международна компетентност при развод и унищожаване на брака при отношения с международен елемент

 Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, както и приложимото право към развод и законна раздяла .

Съгласно Регламент (ЕО) № 2201/2003 възможността за избор на приложимо право към развод и законна раздяла не следва да накърнява висшия интерес на детето.

Преди определянето на компетентен съд и приложимо право, от значение е съпрузите да имат достъп до актуална информация относно основните аспекти на националното и общностното законодателство и на процедурите, свързани с развод и законна раздяла. Възможността за избор по общо съгласие на страните на компетентен съд и приложимо право, следва да не накърнява правата и равните възможности на съпрузите. Съдиите в държавите-членки следва да съзнават значението на информирания избор на двамата съпрузи относно правните последици от сключеното споразумение. Това се определя от  „обичайно местопребиваване“, което  означава мястото на обичайно местожителство на лицето. Към момента на сключване на споразумението това е държавата-членка на обичайно местопребиваване на съпрузите от най-малко три години, при условие че това положение не е приключило преди повече от три години преди сезирането на съда , или към момента на сключване на споразумението един от съпрузите е гражданин на тази държава-членка или, ако се отнася до Обединеното кралство и Ирландия, има „местожителство“ на територията на една оттези две държави-членки.

 

Споразумението за определяне на компетентния съд може да бъде сключено и изменено във всеки момент, но не по-късно до момента на сезиране на съда. Споразумението има правна сила до последната съдебна инстанция.

Споразумението се съставя писмено, с дата и подпис на двамата съпрузи. Ако законът на държавата-членка, където е обичайното местопребиваване на един от съпрузите към момента на сключване на споразумението, предвижда допълнителни изисквания за форма, те трябва да бъдат изпълнени. Ако съпрузите имат обичайно местопребиваване в различни държави-членки, чиито съответни закони предвиждат допълнителни изисквания за форма, споразумението е валидно ако са изпълнени изискванията на един от тези закони.

Ако споразумението е част от брачен договор, трябва да са изпълнени изискванията за форма този договор.

Когато компетентният съд съгласно настоящия регламент се намира в държава-членка, чието право не предвижда развод или не признава съществуването или валидността на въпросния брак, компетентен е съдът:

а) в държавата-членка, чиито гражданин е един от съпрузите; или

б) в държавата-членка, в която е сключен бракът.

Съпрузите могат по взаимно съгласие да изберат приложимо право към техния развод или законна раздяла , при условие, че това право е в съответствие с основните права, определени в Договорите и в Хартата на основните права на Европейския съюз и принципа на обществен ред .