Решенията се вземат с мнозинство на съсобствениците. То се определя не по глави, а по дялове. Затова на практика решение може да се вземе само от един от съсобствениците, ако той притежава повече от половината от общата вещ, какъвто и да е броят на останалите съсобственици, притежаващи по-малко от половината. Тази възможност крие опасности за съсобствениците с по-малък дял, например да бъдат лишени от възможността да ползват общата вещ или пък да се вземе решение, което е вредно за общата вещ. В тази връзка трябва да отбележим, че никой от съсобствениците не може да бъде лишен от своите правомощия. Такова решение би излязло извън рамките на обикновеното управление, а такава власт законът не дава на мнозинството. Засегнатият собственик може да брани правата си с владелчески или собственически искове.
Когато не може да се образува мнозинство за използване и управление на общата вещ или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, всеки от съсобствениците може да отнесе до съда спора за ползването и управлението на общата вещ. Решението на съда ще замести непостигнатото съгласие или решението на мнозинството. Ако е нужно, съдът назначава
управител на общата вещ. Това решение на съда обаче няма вещноправни последици и при изменение на обстоятелствата той може да постанови ново решение.