Принос за увеличение на наследството
Сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари. Тя не поставя изискване наследодателят да е собственик на имота към момента на извършване на подобренията, въпреки че обикновено е така.
Сънаследници, които са спомогнали да се увеличи наследството по време, когато наследодателят е бил жив, и не са били възнаградени по някакъв начин за този свой принос, имат право да получат срещу това имот или пари. Приносът обаче не води до уголемяване на определения със закона наследствен дял, който е в зависимост само от степента на родството с наследодателя, броя на наследниците, наличието на завещания и др.
Когато сънаследниците общо продадат наследствения имот, трябва да се дойде до икономическо изравняване, като се даде парична компенсация за вложеното от сънаследник по увеличение на наследството чрез извършените подобрения приживе на наследодателя. Вземането е изискуемо от деня, когато е извършена продажбата, а не от деня, когато са вложени средствата за подобренията.
Давността за упражняване на правото да се иска увеличение за вземането по от Закона за наследството в имот или в пари започва да тече от предявяване на иска за делба. Давност между сънаследниците за претендираната стойност на подобренията, направени от един от тях преди смъртта на наследодателя им, до завършване на делбата не тече. Ако искът не е предявен и разрешен при делбата, съсобственикът, пропуснал да направи това, не губи възможността да предяви отделен иск до изтичането на 5 години от деня на окончателното завършване на делбата.
Именно защото правото на приос се основава на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване, като при това правото възниква и получава защита след смъртта на наследодателя, то при преценката дали наследникът е бил възнаграден за приноса си да се увеличи наследството, следва да се вземат предвид всички актове на облагодетелстване на наследника от наследодателя, независимо дали те предхождат или следват във времето осъществяването на приноса от страна на наследника.
Когато за този материален принос наследникът не е възнаграден (чрез плащане, дарение или завещание), за него възниква правото при делбата да поиска да се пресметне това увеличение на наследството. Възнаграждаването от страна на наследодателя може да бъде осъществено приживе или послесмъртно – със завещателен акт.
Ако отношенията между родител и дете, които в резултат на смъртта на родителя се трансформират в отношения между сънаследниците на родителя, имат договорен характер, то и последиците на тяхното изпълнение или неизпълнение следват съответните законови последици според вида на сключения облигационен договор , особено в хипотезите на неизпълнение.
Приносът е обективен резултат на безвъзмездно спомагане с труд и средства от страна на наследник приживе на наследодателя за увеличение на наследственото имущество. Приносът би могъл да се състои в изплащане задължение на наследодателя, но без поето от страна на последния задължение за връщане на изплатеното.
Обстоятелството, че заети от заемателя-наследник суми не са потърсени от заемодателя-наследодател и не са върнати от заемателя не може да се отъждестви с принос. Дори заетите от наследника суми на наследодателя да са вложени фактически за увеличение имот на наследодателя, щом се дължи връщането им не е налице право на заемодателя-наследник да претендира пресмятане на увеличение в негова полза.
Увеличението на наследството може да има различни проявни форми като същественото е то да е в резултат на вложени средства или труд от наследника, въз основа на които стойността на наследството се е увеличила към момента на откриването му. Увеличението на наследството следва да се преценява конкретно за всеки отделен случай като се изследва въпросът каква е стойността на имота към момента на откриване на наследството и каква би била тя, без приноса на наследника.
С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. Въз основа на сключения договор, наемателят има право да си служи с вещта за определеното в договора ползване, а при липса на такова - съгласно предназначението й. Извършването на подобрения от наемателя в имота, предмет на наемния договор, е извън облигационната връзка и ликвидацията на отношенията с наемодателя се урежда по правилата на неоснователното обогатяване. Когато тези отношения не са уредени приживе на наследодателя, наследникът има право да търси увеличената стойност на имота .
Приносът се определя не от вложените разходи и труд от наследника, а от стойността, в която се е увеличило наследството, защото според изричния текст на закона, в полза на наследника се пресмята увеличението на наследството, а не разходите за това увеличение. Когато са направени разходи за подобрения в наследствен имот, но те не съществуват при откриване на наследството или не водят до увеличаване на стойността му , няма принос.
Правото по чл. 12, ал. 2 ЗН принадлежи само на наследници, които са спомогнали да се увеличи наследството по време, когато наследодателят е бил жив, и не са били възнаградени по някакъв начин за този свой принос.
За да е налице хипотезата на чл. 12, ал. 2 ЗН увеличението трябва да е изразено в някаква форма - постройка, посаждения, изплащане на дълг и да е налице към момента на откриване на наследството.
Когато приносът е под формата на подобрение на недвижим имот е от значение подобренията да са извършени приживе на наследодателя от евентуален негов наследник и да са довели до увеличаване стойностния израз на наследството.
Искът по сметки е от категорията на облигационните вземания между сънаследниците, които могат да бъдат разгледани във втората фаза на делбата, и затова, когато наследникът има материален принос в увеличаване на наследството и при предпоставки, че не е възнаграден по друг начин, той може да иска в делбата това увеличение да се пресметне в негова полза.
За размера на увеличението е от значение наследникът не колко труд и средства е изразходил, а с колко е увеличено наследственото имущество, съобразявайки неговата стойност по време на извършване на делбата.
