Ако по стечение на обстоятелствата съм се “прецакал” и съм дал пари на мой близък или не чак толкова близък или пък ми предстои подобно даване на пари, трябва да съм наясно за най-безболезнения начин да си върна парите, а именно – чрез запис на заповед. Независимо на коя от двете страни обаче съм застанал (дали съм длъжник или кредитор), важно е да съм наясно с основните характеристики на запис на заповед и по този начин да съм наясно и с правата си.
Какво е запис на заповед?
Това е вид ценна книга. Ценните книги са носители на права, т.е. те материализират едно право, което имам или съм придобил.
Запис на заповед е безусловно писмено обещание на едно лице (платец) да плати на друго точно фиксирана сума пари. Обикновено се издава при възникването на дълг от лицето, което ще трябва да плати по записа на заповед. Може да има посочен падеж, а може и да няма. В случай че няма, плащането трябва да стане при поискване от кредитора или “по заповед” на кредитора – от там идва и името на тази ценна книга.
За какво ми служи записа на заповед?
Никой не ме задължава да правя запис на заповед. Със запис на заповед може да се пристъпи към надлежния ред за признаване и удовлетворяване на вземането ми. Освен всичко друго, при наличие на запис на заповед изпълнението (доброволно или принудително) става бързо и лесно.
Как се прави запис на заповед?
По същността си това е документ, писмено обещание на длъжника, че ще заплати. Той се издава и подписва само от издателя – това е този, който безусловно се задължава да плати (длъжник). Не е необходимо участието на нотариус, нито други особени формалности. Прави се задължително в писмена форма и се издава само в 1 екземпляр, който остава за кредитора – този, в чиято полза е издадена. Ако съм кредитор, по никакъв начин не трябва да допускам документът, който е ценна книга по същността си, да попада в ръцете на издателя – длъжник. Мога да му го върна, след като ми бъде платено, или да го унищожа пред очите му.