Каква е доказателствената сила на обясненията на подсъдимия?
ВКС отново подчертава, че касационната инстанция не може да установява нови фактически положения и да пререшава делото, а осъществява контрол върху законосъобразността на оспорения съдебен акт. Касационната проверка не обхваща обосноваността на присъдата, а проверява допуснато ли е нарушение на процесуалните правила относно формиране на вътрешното убеждение на долустоящите инстанции. Такива нарушения биха били игнориране на някои доказателства, превратното им интерпретиране или изопачаване на съдържанието и смисъла им, нарушаване правилата на логиката при анализа им, позоваване на доказателствени източници, които не са събрани и проверени по надлежния ред.
Върховните магистрати посочват, че обясненията на дееца не се ползват с предварително установена доказателствена сила и съдът не е длъжен да ги кредитира на всяка цена. Съдът е длъжен да прецени вътрешната съгласуваност, логичност и убедителност на заявеното от подсъдимия и да съпостави твърденията му с останалите доказателствени източници. Когато установи, че обясненията са вътрешно противоречиви, непълни или са опровергани от други доказателствени средства, които са логически издържани и обективни, съдът може и е длъжен да не основава изводите си относно правно значими факти върху обясненията и да изложи достатъчно убедителни съображения защо ги намира за недостоверни и обслужващи единствено защитата на подсъдимия. Такова е становището на ВКС в Решение № 61 от 05.03.2015 г. по нак. д. № 1847/2014 г. във връзка с отнесени до съда твърдения за съществени процесуални нарушения.