Изпитателният срок

Изпитателният срок

    Почти всички трудови договори се предшестват от изпитателен срок. Договорът, в който се включва изпитателен срок може да се нарече предшестващ на окончателния трудов договор. Окончателният трудов договор може да е срочен или за неопределено време, но страните задължително трябва да посочат вида му, за да се знае за какъв окончателен договор се извършва изпитването. Докато трае договора, всяка от страните си има права и задължения, които има по принцип по окончателния трудов договор. При договорът със срок за изпитване, ако работодателят не пожелае да го прекрати до края на изпитателния срок, след изтичането му се смята вече за окончателен.

    Максималната продължителност на времето за изпитване е 6 месеца, като страните може да се договорят за по- кратък срок. В изпитателния срок не се включва времето, през което работникът е бил в отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата уговорена в договора.

   Страните се уговарят дали срокът за изпитване да е в ползва на работодателят или работника.Когато е в ползва на работодателя, той преценява кога и дали да прекрати договора, когато пожелае. В рамките на изпитателния срок, разбира се. В този случай работникът ще трябва да спази изискването за предизвестие. Когато е в ползва на работника, той ще има право да напусне веднага, а работодателят иска ли да прекрати договора ще му е нужно предизвестие.

    Ако страните не са се уговорили в чия ползва е договора, то той ще бъде в ползва и на двете страни.

    Работодател има възможност да сключи трудов договор със срок на изпитване за една и съща работа само веднъж.