Издръжка на дете

  • English
  • Български
  • Русский

Издръжка на дете

ИЗДРЪЖКА НА ДЕТЕ

    Върховният касационен съд постановява, че за нуждите на лицата, които имат право на издръжка, съобразно с обикновените условия на живот за тях, се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Също така, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Решението за присъждане на издръжка е несправедливо, както когато определената издръжка не отговаря на нуждите на непълнолетното дете за осигуряване условия на живот, необходими за неговото развитие, така и когато не са съобразени възможностите и материалното състояние на всеки от родителите.

    От друга страна, задължението за даване на издръжка на пълнолетно дете не е абсолютно. Не може да се настоява за присъждане на издръжка във всички случаи, нито във високи размери, без да се вземат предвид възможностите на родителите с оглед на материалните и икономически условия на живот във всеки конкретен случай.

    Съдът счита, че по-големите възможности на родителите обуславят и присъждането на издръжка в по-голям размер. Също така, предявяването на иск за оспорване на бащинство или майчинство не е основание за спиране на делото по иска за издръжка на детето, защото баща на детето до влизане в сила на решението по иска се счита съпругът на майката.

    Върховният съд пояснява още, че родителите са длъжни да издържат децата си до навършване на пълнолетие. Това произтича от основното им задължение да се грижат за децата си и да ги подготвят за общественополезна дейност, независимо от това, че след навършване на 16-годишна възраст поначало децата могат да работят.

    Върховният съд определя още, че е допустимо споразумение между родителите, при което всеки родител се съгласява да издържа това дете, което е при него, без да заплаща за другото дете, което живее при другия родител. Това не засяга правото на децата да ползват издръжка, а се отнася само до изпълнението на задължението /чл. 73 ЗЗД/. Във всички случаи съдът е длъжен да преценява споразумението с оглед децата да не бъдат лишени от пълна издръжка и да не се накърняват техните интереси.

    Съдът постановява още, че невъзможността да се дава издръжка не погасява правото на издръжка изобщо и завинаги, а само за времето, докато тя продължава. Нещо повече, лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят, не се освобождават от задължението да дават издръжка. Възможностите им се определят съобразно с квалификацията им и с другите обстоятелства, които са от значение за случая. При възразяване, че е обективно невъзможно да дават издръжка, лицата са длъжни да установят причините извън тяхната воля, довели до тази невъзможност. В този смисъл е и становището, че намалението на доходите вследствие намерение да не се дава издръжката или заемане на работа, несъответстваща на квалификацията, не се счита за основание за изменяване размера на издръжката в по-малък от установения първоначално. Съдът допълва, че трудоспособните родители, които сами се издържат от стипендия, пенсия или само от издръжка, плащана им от техните родители, не се освобождават от задължението за издръжка на своите деца.

 

Издръжка на дете
Издръжка на дете
Всички полета са задължителни. Моля попълнете кода от картинката.

Адвокат Юлия Данова

9010, Варна, ул. "Добротица" 3

Моб: +359 895 64 59 40

Сайт: advokatvarna.com

Ел.поща: iulia.danova@abv.bg